вторник, декември 30, 2008

Утре никога няма да умре

Идва времето да изпратим старата година и да посрещнем новата. За мен това винаги е било празник по задължение, въпреки че е радостен факта, че целият свят празнува по едно и също време, в кавички разбира се.
Ето спомням си при посрещането на 2000 година как по телевизията даваха как празнуват хората от различни държави - това беше наистина нещо интересно във връзка с празника по посрещането на новата година, жалко е че не стана една добра практика.

Чудя се как е редно да поздравяваш приятелите си, които са далеко от теб за новата година, визирайки часовата разлика. Дали трябва да се чуете два пъти?!? Това е добър въпрос за Въпросите и Отговорите на Yahoo!.

Иначе утре стават 7 години от смъртта на моята любима баба. За едни сватба, за други брадва, както се казва. Споменавам това във връзка с днешният ден, когато изведнъж започнах да си припомням интересните моменти, които са ми се случили с моята баба и да ги разказвам на близкостоящите. Чак след това се сетих какъв ден е утре.

Утре е празник - празен ден. Възползвайте се от възможностите на празнотата и изживейте прекрасно всеки момент от утрешния ден, от всеки утрешен ден, поне до догодина по това време, когато ще ви пожелая нещо още по-прекрасно и мъдро надявам се. :)))

неделя, декември 21, 2008

Безсъние

Ако напоследък, пиша, говоря и действам странно - то се дължи на факта, че спя около 4 часа на нощ. След 30-тина минути мисля да си легна и този път да спя много повече. Стискайте ми палци.

събота, декември 20, 2008

30 мин

Когато си мисля да се помотая само още 20-30 минути винаги ми отнема три пъти повече време.

Между другото, тъй като така се случи, че доста цифри се срещнаха в предишното ми изречение, искам да споделя, че имам цифри, които обичам да изписвам с думи и такива, които ми харесва да изписвам с числа... 1,2,3,4,5,6,7,8,9...
Не е ли странно това?!?

сряда, декември 17, 2008

2 типа + умора

Забелязала съм, че има два типа работници:
1) Такива, които изкарват неприятностите си от в къщи на работното мясти; и
2) Такива, които изкарват неприятностите си от работното място в къщи.

Толкова съм изморена напоследък, защото заспивам адски късно, че допускам грешки, които не съм допускала, от както съм била новак. Баси!

понеделник, декември 15, 2008

Ненаситно и бавно

В пълен синхрон с притоворечивата ми личност - което като се замислиш е колкото плюс, толкова и минус, пия ненаситно, пия и бавно.

Тази неделя си изтеглих един сезон на манга сериал, който толкова ме впечетли и зариби, че не спрях да го гледам, докато не минаха и финалните надписи на последният епизод. Което се случи в 3 часа през ноща.
Знаейки, че ме чака тежък работен ден, изключително рядко си позволявам да се отдавам така безрасъдно на безсънието си.
Но факт е, че изпих чашата на екс.

Днес получих линк по комуникационните канали към една много приятна музика. Първата ми мисъл беше да заредя целия албум и да я изпия и нея на веднъж. Обаче реших колко по приятно ще бъде за сетивата ми да си пускам всяка вечер по една изненада и така до началото на коледната ваканция. Всяка вечер да си правя по един малък подарък изслушвайки следващото парче от албума.
Реших да изпия този коктейл бавно.

Междувремено ще прегледам пак някои от епизодите на мангата - за да и се порадвам отново. :)

събота, декември 13, 2008

В кавички:

"What a great city. People here don't date. They just move in."

четвъртък, ноември 27, 2008

Писмо за Коледа 2009

Въпреки че ми е много неприятно цялото това бързане с украсата и коледния дух. Сега докато си пия чая и мързелувам вместо да търча по задачите, които имам си помислих какво бих си пожелала за Коледа, ако има възможността да вярвам, че мога да си пожелая само едно нещо и то наистина да се сбъдне.

Тадам... Моето желание е да се чувствам уверена и спокойна толкова, колкото бях миналата година по това време.

Това е. Изпратено от мен - за мен след една година.

вторник, ноември 25, 2008

В кавички:

Забавно съобщение за телефон:

"Аз свърших, ти къде си?"


:-D

понеделник, ноември 24, 2008

22

четвъртък, октомври 30, 2008

Зараза

Скоро разбрах защо октомври месец филмите за зарази се пускат в ефир.

Огледайте се в офиса - колко от вашите колеги подсмърчат и кашлят?
А на улицата минувачите?
Повозете с в грАдския транспорт, ако не сте разбрали все още.

А да! И да не забравяме какво е утре - старата келтска легенда разказва за това как духовете на умрелите в този ден идват на земята.
Помислете се дали не сте дразнили някой роднина или познат.
Аз определено имам от какво да се страхувам, ако те дойдат.

сряда, октомври 29, 2008

Гръмнал бойлер

Изпитвал ли си популярните изрази по своя път?
Виждал ли си
* разплетена дамаджана?
* звездички посред бял ден?
* гръмнал бойлер?
* и др.

Аз все още си спомням сблъсъка с фразата звездички посред бял ден.
Безкрайно болезнено, но после можех да разказвам как съм се била с циганка на автогарата в Плевен, за да извиня синината на окото ми. Която се получи от близка, рязка и неочаквана среща с прозрачният, невидим лед, на алеята до военният блок в Белене.

Сега ми се случва да изпитам израза гръмнал бойлер. Изключително съм ядосана от факта.
Очаквам бърза реакция и съдействие от хазайката за разрешаване на проблема.
Докато се случи това ще трябва да си мия косата на бойлерчето в кухнята и да топля казани с вода за всичко останало.

Ех, когато не върви - не върви.

Режим

Смени се часът.

Отначало си мислех - екстра сменя се времето и ще си лягам по-рано вечер и ще се будя по-рано сутрин. Вместо да спя до последната минута и да се будя изморена, както често ми се случва напоследък - ще си лягам към 11 и ще се будя около 7.

Но виж в колко часа публикувам и то след смяната на времето.
Вместо да започна да си лягам по-рано, аз започнах да си лягам по-късно.
Сутрин наистина се будя малко по-лесно, но не съм сигурна дали това не е защото смених малко алармите си. Тъй като старите определено не ги чувах и продължавах да си спя, въпреки тяхното бучене.

Което показва само едно - въпреки желанието ми, не мога да си настроя часовника спрямо настоящата ми работа. Режимът ми не следва работният процес.

Кофти откритие, а?

събота, октомври 25, 2008

25.10.2008

Днес изпратих сестра ми на летището.

Поредното пътуване.


После, докато стоях на спирката да си чакам автобуса за връщане от летището се запознах с няколко английски посетители на България.


Изглеждаха ужасно – бяха облечени по начин, по който се обличат повечето хора без вкус в малките населени места на моята родина. Помогнах им да се ориентират с градският транспорт в София.


Помислих си – нищо не ми коства да съм любезна с тях и да им обясня как да си перфорират билетите – правилно и как да стигнат до автогарата. А някой от другата страна, в тяхната страна може да бъде поне на половина толкова любезен и мил, колкото съм аз и да помогне на сестра ми, ако тя има също нужда от ориентиране и посока в пътуването си.


Не е трудно да си любезен с хората. Аз слизах на подходяща спирка, където можех да им покажа от къде да си хванат друг автобус до автогарата. Казах им да си перфорират и едно билeтче за багажа, по-добре е да не рискуват с градската контрола.


После продължих денят си.

Пътят ми минаваше покрай библиотеката, там бе като сборище на костюмари. Подозирам че НДСВ са имали някоя сбирка. Не че не може да има и други обяснения за разхождаща се група от официално облечени хора в региона в събота преди обяд.


Чудех се кое е по-пасващо на моя начин за живот.

Дали да съм спортно, не много добре облечен турист, който отива на някое непознато място, просто да разгледа някой не много голям град през уикенда и да види нова култура; или предпочитам да съм отдаден работохолик, който отива и в събота на работна среща, без особено много въображение?!


Ако ме познавахте по-добре щяхте да разберете, че съм неудачен микс и от двете.

Сега ми е нещо – меланхолично. Някак си нямах време да изкажа всички неща, които исках на сестра ми. Тя нямаше никакво време – свърши работа на морето и една седмица по-късно вече отпътуваше към новото. В това време се срещна с голям куп от приятелите се, че дори и някои познати от миналото настояха да се видят с нея. И нямаше време за размишления или дълбоки разговори.


За нея може би – това бе по-удачният вариант.

Но аз исках малко да помечтая, да поговоря за едно по-светло бъдеще, в компанията на човек, който почти ме разбира и знам, че ще ме обича независимо от обстоятелствата.

Да имаш такъв човек, не е ли най-страхотното нещо? Човек, с който може да бъдеш 100% себе си? Да му се развикаш, ако имаш нужда да викаш и обратното, да се посмеете 5 минути след това на глупостите си и т.н.


Хмз, смотан ден е днес.


А и междудругото съм пристрастена към сериите на д-р Хаус.

четвъртък, октомври 09, 2008

Никакво ...

... ми е.
Дали това е най-лошото състояние на духа и тялото?

петък, октомври 03, 2008

Ocean

четвъртък, октомври 02, 2008

по-далеко от носа и една ежедневна история

Аз ли не виждам по-далеко от носа си или наистина не забелязвам всички сексистки неща в рекламите около нас, които някои личности постоянно показват?!
А може би вече толкова съм свикнала с всички тях, че те са станали част от фона, от шума, който игнорирам?

Сутрин и вече си ходя пеш към и от работа, но не използвам плейъри т.е. не слушам музика (от както си счупих брутално последния плейър, но това е много садо история...). Днес си мислех, че така се зареждам, почивам си. Градският шум го игнорирам достатъчно умело и след всички шумове и говорене на работа - тази мнима тишина ми действа добре. Това е времето, когато няма нужда да слушам да съм концентрирана върху нещо. Може би е по-добре да не слушам музика в този период.
Защото музиката ме ангажира.

Но музиката също може и да ме изключи за малко от всичко, което се случва между петък и четвъртък. Жалко, че напоследък изключвам изключително рядко. Ще ми прегреят батерийките.

вторник, септември 30, 2008

Танцуване

"To dance is to let your body breathe!"
:)

UnderSound - Body Breathe

понеделник, септември 29, 2008

В кавички:

поредният изгледан филм с добро попадение на сценаристите, а именно:

"Do we live in the physical world that we can touch - or do we live in the world we create in our minds? "

събота, септември 27, 2008

Um

I've noticed you're around
I find you very attractive
Um
Would you go to bed with me?

сряда, септември 17, 2008

Просия и други ежедневни

1) Днес една добре облечена възрастна жена ми поиска пари. Каза че никога не би искала, ако не била болна. Лекарствата са и скъпи.

Аз категорично и отказах, въпреки че и бяха пълни очите със сълзи.
Бих казала, че и отказах леко грубо. Казах и с категоричен тон, че - не, няма да и дам пари.
Съжалявам, че нямах възможност да и обясня защо постъпвам така.

Като цяло съм склонна и ми се случва да дам пари само на възрастни просяци и на музиканти, които наистина ме впечатляват.
На майка с дете (обикновено са от ромски произход) никога не давам, нито на малко деца или на хора с недъзи.

Бих дала на млад човек пари, ако виждам че е изпаднал във временна безизходица.
Пример: Една моя приятелка веднъж я спрял автобуса, с който пътувала на околовръстното. Тя обаче в този момент нямала пукната стотинка в себе си, не знаела в кой квартал се намира и трябвало да хване градски транспорт, за да стигне до жилището си. Ако беше в София, предполагам че щеше да рискува и да се качи на късмет или да има студентска карта за пътуване. Но в града, в който се намирала се плащало директно на контрольора и студентското намаление е 50% отстъпка от цената на билета.
За това и се наложило да изпроси ценните стотинки. Разказа ми с какво отвращение и погнуса са и ги е хвърлило младото момиче, от което е поискала.
Нямала е време да и обясни подробно защо е изпаднала в такава ситуация, а и се съмнявала, че историята щяла да бъде от значение за самия процес на просене.

Защо не давам пари на просяците?
Най-маловажната причина е че издръжката им не е моя отговорност, а на социалното министерство. Да, но и то не е добро, както много други неща.
Но специално за майките с деца съм чувала, че помага доста.
Също така на инвалидите и на част от пенсионерите осигурява материални помощи от вида на сума за поемане на сметките за ток през зимния период и раздаване на твърдо гориво на преференциални цени и други.
Знам, че пенсиите им не са достатъчни, но моята баба и дядо никога не са просили, а вземат също толкова ниски и плащат големи суми за лекарства.
Майка ми е инвалид, но не стои на улицата, за да проси и въобще личният ми досег до хората в сходно затруднено положение показва, че не е лесно, лишаваш се от доста, но можеш да се справиш и без просия.

Най-много ме дразнят трудоспособните просяци. Защо просят вместо да си намерят работа?
Все нещо могат да си намерят, може да е на най-ниското ниво в йерархията - чистач, общ работник и сходни, но все е работа, вместо просене. Как може да има хора, които вършат такава дейност и живеят без да просят, а другите не могат?

2) Докато времето ми позволяваше - често обядвах в парка до офиса ми. Харесва ми да гледам зеленината и да си почивам от затвореното помещение на работното ми място.
Цяло лято съм обядвала в този парк. Това не знам колко дни са, но определено са доста. Вчера реших да се порадвам на есенното слънце и пак да похапна на някоя пейка. Както всеки ден трупах боклуците от обяда си до мен и както обикновено ги изхвърлих в най-близкото кошче.

Различното този път бе, че една циганка от поддръжката на парка дойде при мен докато си похапвах ябълката и ми каза със заповеднически тон - "Да си изхвърлиш боклуците в кошчето!". Тонът и бе нещото, което направо ме изкара от равновесие.
Все пак се сдържах и учтиво и отговорих - "Всеки ден правя така."
А тя изключително злобно ми отговори - "А у дома така ли правиш?".
Тук едвам не се задавих от отхапаното парче ябълка. А тя вече сърдито се отдалечаваше от мен. Все пак аз и подвикнах - "Имах предвид, че всеки ден обядвам в парка и винаги си ги изхвърлям там". Но тя въобще не ми обърна повече внимание, въпреки че съм сигурна, че ме чу. Продължи да се отдалечава от мен и да мърмори нещо, най-вероятно срещу мен.

Когато някой ми нарежда с подобен тон да свърша нещо, винаги ме кара да направя точно обратното. Има тонове на хора необвързани с моя живот, които ме карат да ги игнорирам или да върша напук на това, което ми казват. Много ме ядоса начина, по който тази жена се намеси в почивката ми. Бих го сравнила съвсем метафорично с това:
Представете си, че стоите в райска градина, наслаждавате се на красотата и хубавото време и изведнъж - бам! става студено и ветровито и дъждовно, каквото е сега времето. Как ще ви се стори това?

3) ТВ журналистите или т. нар. репортери са най-нисшите същества.
Казваш им, че не желаеш да те снимат и въобще по какъвто и да е начин да участваш в репортажа им и въпреки това в момента, в който спреш да ги следиш вече те снимат.

неделя, септември 07, 2008

Без вдъхновение

Не мога да повярвам, че аз съм написала това.

Бели пеперуди - къде отлетяхте?

петък, септември 05, 2008

Искам да бъда там

Ще напиша къде искам да бъда след малко.

Първо нека кажа за чуждите изрази.
В работата ми се случва да проведа по някой и друг кратък разговор на английски и да чета доста техническа информация на същия език. Понеже съм далеко от свободното (ето тук се зачудих как да напиша fluent) му използване, а по-скоро попадам в групата на средно знаещите го (същото и за intermediate), използвам всеки удобен случай, за да напредвам в изучаването на английски. Това включва и писане на английски с мои познати и приятели чужденци и старание да чета по-малко субтитри, докато гледам англоезични филми и други.

За моя радост това наистина ми помага - всеки ден малко по-малко ставам по-умела. Но започвам да използвам повече английски фрази и звученето им преведено на български ми звучи като блед вариант, не можеш да предаде целия смисъл на оригинала. Нещо, което много ме дразни.

Аз обичам да колекционирам звучни български думи и изрази, които макар и понякога диалектни - предават по-пълноценно значение на думите ми. Като предпочитам правоговорните оригинали (нека ги нарека) пред местните. :)
Трябва да призная, че колекцията ми е по-скоро като музеен експонат, т.е. рядко я включвам в употреба в устните си диалози, освен ако не съм в компанията на най-близките ми приятели, когато ми е спокойно и думите без усилие сами си идват на мястото им. По-често се случва да я използвам в писмените ми разговори.
(Напоследък такава моя любимка е думата - арно.)

Полезна връзка в тази насока.

От това произлезе следващият ми експеримент (ще го нарека) - когато ми идва на ум да кажа нещо с английски израз първо на ум да потърся негов цветущ български еквивалент.

Което пък ме подсеща за един мой по-стар опит, когато като се дразнех на ужасния си английски акцент си измислях как биха звучали чужденци говорещи на български със също толкова неправилен изказ. Най-смешното от този период, за което се сещам сега, е израза "Ку праи фе цофек" (Какво правиш човек). Опитайте се да го кажете с чужд акцент и бързо на глас и ще разбере какво имам в предвид. Когато аз го казвах на приятелите ми те наистина не разбираха на какъв език им говоря. :)

Но стига толкова залитания извънтемата (off-topic).

Та и сега, докато се чудех какво да ми е заглавието на първата ми писаница за месец септември в мушкато първата ми идея бе - I want to be there.
Искам да бъда на тазгодишния земен танц - earthdance. :)))

неделя, август 24, 2008

Още едно: ЕДНО

След юлското едно, дойде време и за това през август.
Отново едноседмичен отпуск, и тъй като този е последният ми за това лято едно-то тук е по-меланхолично.

Августовското едно не идва преди началото на почивката, а в нейният край - остава само един ден от нея. До тук тя мина без снимки, тъй като си гласях багажа рано сутринта и много ми се спеше.
Останалият един ден мисля да го отразя и в снимков дигитален формат с типичното за мен неумение във фотографирането.
Последният ден мисля да изкарам във възможно най-добрата компания из близката Витоша.
Очаквам да ми е изключително приятно.

Но поради наближаващия понеделник и края на отпуската в главата ми се завъртя ето това парче:

One day maybe we will dance again
Under fiery skies
One day maybe you will love again
Love that never dies

One day maybe you will see the land
Touch skin with sand
You've been swimming in the lonely sea
With no company

Oh, don't you want to find?
Can't you hear this beauty in life?
The roads, the highs, breaking up your life
Can't you hear this beauty in life?

One day maybe you will cry again
Just like a child
You've gotta tie yourself to the mast my friend
And the storm will end

Oh, don't you want to find?
Can't you hear this beauty in life?
The times, the highs, breaking up your mind
Can't you hear this beauty in life?

Oh, you're too afraid to touch
Too afraid you'll like it too much
The roads, the times, breaking up your mind
Can't you hear this beauty in life?

One day maybe I will dance again
One day maybe I will love again
One day maybe we will dance again
You know you've gotta
Tie yourself to the mast my friend
And the storm will end
One day maybe you will love again
You've gotta tie yourself to the mast my friend
And the storm will end

неделя, август 10, 2008

Високо


Вчера се разхождах на високо. :)

събота, август 02, 2008

В кавички:

"Любовта - минава за два дни.
Голямата Любов - минава за две години.
Великата Любов - ти променя живота."
/e^&$%$ ти м$%^$#^$# направо/

сряда, юли 30, 2008

EP

Обичам да слушам нещо в различни вариации...

Въпреки че горе-долу миналата година по това време разбрах по-лошия начин (незнам дали въобще може да има добър), че не е добре да ръчкам хората за тяхната версия на нещата, все още предпочитам да научавам чуждия мироглед. Толкова е интересно да разбереш по колко много индивидуални начина може да бъде видяно едно и също събитие.

Интерпретация...
А междувремено слушам Get Down EP from Groove Armada. ;)

вторник, юли 29, 2008

петък, юли 25, 2008

аб-салют

Иха! Току що видях, че съм вкарана в капана с интегралните постове.
Този път идеята за абсолютният свят.

И понеже съм болна и поради това всичко в мен е изморено и сънливо, ще посоча само едно нещо, което ще го има в моя абсолютен уърлд, което не е някоя нова идея, а такава, която вирее отдавна.

В моя абсолютен свят няма да има фейс-контрол. Никъде. Всеки може да има пиерсинги на лицето и татуировки на видими места и да работи в министерство или банка - например. Ако някъде, държат на еднаквостта ще раздават униформи на служителите си, които пак ще могат да веят расти над еката на униформата си.
Всеки ще се облича, както му е удобно и няма да бъде преценяван по облеклото си.
Дори и грозно да се облича по критерия на другите - с екип за тичане например, или с вечерна рокля през деня. Всякакви комбинации ще са разрешени.

Тогава наистина ще се забавлявам максимално на модните тенденции. :))))))))

Т.е. в моя абсолютен свят - етикет-а за обличането ще умре.

Това е.
Пия си аспирина и лягам, че беше супер тежка седмица, а следва още една.

Снимки от морето може да видите на обичайният сайт, сега ще ги кача.

А да и Таня, къде да ти шерна НОХА? :)

събота, юли 12, 2008

One way or another

Напоследък определено се върти числото едно в ежедневието ми, което може би обяснява защо ми се върти само тази песен в главата ми, докато си оправям багажа за едноседмичната ми отпуска.

One way or another I'm gonna find ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna win ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna see ya
I'm gonna meetcha meetcha meetcha meetcha
One day, maybe next week
I'm gonna meetcha, I'm gonna meetcha, I'll meetcha
I will drive past your house
And if the lights are all down
I'll see who's around

One way or another I'm gonna find ya
I'm gonna getcha getcha getcha getcha
One way or another I'm gonna win ya
I'll getcha, I'll getcha
One way or another I'm gonna see ya
I'm gonna meetcha meetcha meetcha meetcha
One day, maybe next week
I'm gonna meetcha, I'll meetcha

And if the lights are all out
I'll follow your bus downtown
See who's hanging out

One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna give you the slip, a slip of the lip or another
I'm gonna lose ya, I'm gonna trick ya
One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna trick ya trick ya trick ya trick ya
One way or another I'm gonna lose ya
I'm gonna give you the slip

I'll walk down the mall
Stand over by the wall
Where I can see it all
Find out who ya call
Lead you to the supermarket checkout
Some specials and rat food, get lost in the crowd

One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)
One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)
One way or another I'm gonna getcha, I'll getcha, I'll getcha getcha
getcha getcha
(Where I can see it all, find out who ya call)
[repeat until fade]

сряда, юли 09, 2008

One Reason

... за да не си сменям телефонния номер...

I got your number and I know that you got mine

понеделник, юли 07, 2008

Traveling

Навън най-често с шише ракия, а навътре най-често с марков скоч./уиски/бърбън. И стек цигари.

петък, юли 04, 2008

Drink & Drunk

Пишейки заглавието си казах - ебаси тренинга - и при не трезво състояние нацелвам специалните символи.

Иначе:
1) Трябва ли да има някой виновен? Не може ли нещо лошо да мине без обвинение?
2) Ако има виновен ще има ли наказан?
3) Обичам събирания, в които екипа се напива и споделя повече, от колкото е необходимо. Разкрива доста.
4) Добре, че в новата работа си държа езика зад зъбите. Само веднъж ги омеших и проговорих и от тогава ошашках един-двама колеги...
5) Сипвам си още една и заспивам - или да не си сипвам, а директно да лягам? - Ето това е казус. - Знам, че е рано, но като почнеш от рано, вече е късно.

вторник, юли 01, 2008

La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

събота, юни 28, 2008

Hey Boy Hey Girl

1999.
Ива спечели облога за годината, в която излиза това парче.
И аз бях близо - моето предложение бе 1998.

Този пост ми е напомняне да не забравя. :)

4x4

4 часа и 40 лева струва моя семеен обяд. :)

Отивам да видя Дунав по време на празника. ;)

четвъртък, юни 26, 2008

Объркване

Тази сутрин вместо да кажа "Един момент, само да си взема нещо за писане."; казах: "Един момент, само да си взема нещо за пиене."

четвъртък, юни 19, 2008

Мушкато

То се нуждае само от любов и переодично от вода!

вторник, юни 17, 2008

Enough!

хулиганства, слаби мъже и липса на ентусиазъм.

понеделник, юни 16, 2008

***

Ти ги пускаш в себе си, а теб те слагат на ... &#@$#%$%^&%$%$!

неделя, юни 15, 2008

Гласово съобщение

хахаха току що си прослушах гласовата поща на мобилния телефон. тъй като бе изключен в последните 7-8 часа бях натрупала доста съобщения.

но най-лудите гласови съобщения бяха от моите родители.
първото бе обикновено - мама коментира: след сигнала оставете ... и затвори.
второто бе леко чудато, но пак по-скоро обикновено - тати казва: ти да не и звъниш на другия номер?; мама казва: я да видя. не! деси м-тел пише. и затвориха.
третото обаче бе интересно. има продължителност 3 минути и представлява забравяне да се затвори телефона. съответно то съдържаше нормален разговор на родителите ми по време на вечеря. на фона се слушаше мач от европейското от телевизора в кухнята, което значи, че тати е надделял на това, което ще гледат заедно. баща ми дори пускаше от време на време по някой коментар за играта, което значи че не слушаше всичко, което майка ми му изговаряше. :) хахахаха съобщението в същност много ми допадна. почувствах се все едно съм при тях на масата. бяха толкова естествени и обичайни нещата, за които си говориха. сякаш преглеждах старо клипче със семейството ми и ми ставаше носталгично. кадър често използван по американските филми, както предполагам сте забелязали. :)))

пп извинявайте, че пиша само с малко букви, но нямам сили да натискам и за големи.
пп 2 имам най-страхотните приятели, обожавам да се забавлявам с тях по начина, по който го направихме днес и нощес.

четвъртък, юни 12, 2008

Футболни спомени

Спомен 1: Като бях дете си мислех, че единия отбор тича към противниковата врата вкарва гол и следва реда на другия отбор, ама задължително при всяка атака отбелязва. Заради това си мислех, че футбола е най-безсмислената игра.

Спомен 2: Почивните дни (събота и неделя). Няма училище, няма работа. Аз, баща ми и Premier League. Понякога си правихме салата, айрян и си сипвахме по някоя ракия. Беше изключително релаксиращо.

Спомен 3: Един тест, който написах по време на световното, но все още ми е забавен. :)

неделя, юни 08, 2008

EURO 2008


Показано и по новия ми ДЕСктоп. ;)

сряда, юни 04, 2008

Кое е по-лошо?

Да не сънуваш или да не помниш какво сънуваш?

петък, май 30, 2008

P1 Coma

Don't Fall Asleep

четвъртък, май 29, 2008

Денят в 1 дума

разочарован

сряда, май 07, 2008

100%

Най-лесното нещо е когато 100% искаш нещо, то да се случи наистина в твоя свят.
Най-трудно ми е да искам нещо на 100%.

Ти знаеш ли какво искаш? А силно ли го желаеш?

петък, май 02, 2008

1 вкусна вечер без месо


1. Гъбена крем супа:
2 малки глави лук
500 гр пресни гъби
1 с.л. зехтин
2 с.л. брашно
150 гр сметана
2 яйца

1) Запържвате лука
2) Добявате гъбите и ги бъркате интензивно, докато се запържат и те
3) Слагате 2 с.л. брашно
4) Наливате 1 л вода
5) Варите 30 мин
6) Разбивате яйцата със сметаната
7) Пасирате сварената смес
8) Изравнявате температурата на застройката с тази на супата и смесвате бъркайки интензивно
9) Сервирайте с малко черен пипер и крутони или препечен хляб

2. Задушени пресни картофи с чесън и копър:
пресни картофи
малко зехтин
чесън
копър

1) Остържете люспите на картофите (по-вкусно е да не белете пресните картофи)
2) Сварете ги
3) Прехвърлете сваренете картофи в тиган и ги запържете леко
4) Добавете чесъна
5) Преди да свалите тигана от котлона добавете копъра

3. Пастет от тиквички:
2 тиквички
200 гр извара
пресен чесън
магданоз

1) Нарежете тиквичките на половина и след това половините нарежете на четвъртинки
2) Сварете тиквичките (сваряват се по-бързо от картофи)
3) Извадете парчетата тиквички от водата и ги поставете в съда за пасиране
4) Сложете изварата и нарязаните магданоз и чесън
5) Пасирайте до получаване на пастет

събота, април 19, 2008

Game is over

Когато всичко свърши е време да легнеш, за да поспиш и да пуснеш сънищата на свобода.

петък, април 18, 2008

*

сряда, април 09, 2008

Where are you?

Not right here.
...And not right now.

четвъртък, март 27, 2008

Drafts

Имам толкова много идеи за писане и никакво време за посядане да го направя, някои заглавия така си и прашасвят в drafts папката - уж, за да ми напомнят, когато дойде времето.
Сега имам време, но нямам структура, приоритети и муза.
Толкова са нагъчкани нещата от 23 февр 2008 насам в моето съществуване - като зле подреден шкаф са. И хич не ми се иска да го подреждам, стресът и без да се ровя в кирливите си ризи ми идва достатъчно.

Започнах нещо ново и като всяко начало то е изпълнено с трудности.
Толкова ми е трудно, че вечер като се прибера в 18 часа мога да си взема душ и мигновено да заспя, дори без да вечерям. Често заспивам в 22:30 - 23:00 часа докато гледам нещо по телевизията и после се будя в 2:40 мислейки си, че е сутрин и чудейки се защо водещите на вечерните новини водят сутрешната емисия, а то било повторение.
Вчера реших предвидливо да си наглася ТВ-то да се самоизключи след 1 час, ако заспя преждевременно, което беше добър ход, защото заспах преди спортните новини от емисията в 22:00. Сутринта се събудих в 6 наспала се и имах време да си взема сутрешен душ и да изненадам съквартиранта ми с топла закуска.
Което е изключително не обичайно за мен. Някакви предложения дали е само от умората така?

вторник, март 25, 2008

Закачи се и играй

Новата зарибявка. Внимание: може да се пристрастиш. ;)

събота, февруари 23, 2008

Spacebar

Няма следи.
Натискаш и оставя празно.
Само се изместваш напред в празното пространство, без да оставиш следа.
Толкова е празно в главата ми, че се притеснявам като духа вятър да не ми я отнесе, като зле закачено пране.
Няма какво да напиша.
Първо трябва да проектирам местата на новите мисли в празното пространство.
Няма и за какво да сънувам, само лоши мисли проникват нощем, за да запълнят пространството между лявото и дясното ухо.

Ако някой ден успея да нарисувам драконът, ще смея да кажа, че съм осъществила една мечта. Защо ли спред вас dream означава и сън и мечта? Според мен е защото често се случва да сънуваме мечтите си.
Искам сънища!

вторник, февруари 12, 2008

Reboot

1 Новия изглед на нашето цвете в саксия е факт.

2 Преинсталирам, защото се заразих с вируси:
2.1 първо един, който да ми изтрие антивирусната;
2.2 после един, който да затрие всичко. :) (умисхвам се на русата си коса)

3 Yamato


Които тотално ме ребуутнаха. Страхотна заигравка с публиката, и невероятни перкусии. Такива каквито само източно азиатската кулутра може да донесе. Липсват разнежените ориенталски ритми от западната част на Азия. Липсва и типичната за ориента мързелив ост и пресметливост. Носи се традиционното япоснко трудолюбие, мирис на дъжд, гонитба с коне и още толкова много звуци развеждащите насам натам, дърпащи те за ръкава тип 'ела да видиш това, ела да видиш онова'...

4 Ребуутвам тук този пост, че имам проблеми с инсталацията, а тя е на служебният ми компютър и ще ми дърпат ушите...

петък, февруари 08, 2008

Година на зодика: Плъх

Дойде и моята рождена година според китайския календар.
Надявам се, че не сте се подлъгали покрай някои не информирани блогъри от сайта 'поточна линия', които в един глас в началото на януари обясняваха как започва годината на малкия гризач. :)

В същност китайската нова година официално започва на 7ми февруари. И аз като един Водолей роден на 4ти февруари хващам последните дни от заминаващата си година. Така съм се родила и в последните дни на годината на плъха за периода 7.02.1984-6.02.1985.

Тук спрях и се подвоумих дали да не ви разкажа на дълго и широко на какво е символ плъхът според китайският хороскоп, но да го ева - за целта може да питаш гугъл. Аз само се надявам, че лидерските ми умения, които ми е орисал да имам ще се прояват най-добре тази година и всичко в работата ми ще върви по мед и масло. :)

Точно там (в работата ми) се губя и напоследък. Когато се явявах едно време 5 пъти на висша математика 2ра част и накрая по чудо я взех не подозирах, че по-късно ще трябва да правя предпечат на учебници по висша математика 3ти пъти. Как всичко се връща а?!

Е нека на вас ви се връщат милите и добри пожелания, които получих покрай остаряването ми преди 4ри дни. :)

П.П. Почвам да излизам от сатурновата дупка и започвам да се развихрям. Пазете се. :)

Everything is Different - I am 23 years old

video

A това клипче е от преди, ама е единственото, което съм направила и парчето за фон ми харесва. :) Не се смейте много и ако се познаете и не се харесате - не се сърдете.

Така да се каже - остарях, но не поумнях. ;)

неделя, януари 13, 2008

My Baby Shot Me Down

(01:22:10 AM) Par: basi qkia tekst
(01:22:39 AM) IZaNaMI: публикувай го в мушакто :)
(01:22:46 AM) Par: ok
(01:22:48 AM) IZaNaMI: пиши гледах кил бил
(01:22:55 AM) IZaNaMI: и това е ебаси якия текст
(01:22:56 AM) IZaNaMI: хахахахаха

Bang Bang…
My Baby Shot Me Down

Nancy Sinatra

I was five and he was six
We rode on horses made of sticks
He wore black and I wore white
He would always win the fight

Bang bang
He shot me down, bang bang
I hit the ground , bang bang
That awful sound, bang bang
My baby shot me down

Seasons came and changed the time
When I grew up, I called him mine
He would always laugh and say
Remember when we used to play

Bang bang
I shot you down, bang bang
You hit the ground , bang bang
That awful sound, bang bang
I used to shoot you down

Music played and people sang…
Just for me the church bells rang…

Now he's gone I don't know why
And till this day some times I cry
He didn't even say goodbye
He didn't take the time to lie

Bang bang
He shot me down, bang bang
I hit the ground , bang bang
That awful sound, bang bang
My baby shot me down.

петък, януари 11, 2008

Позиции - 1

Аз не се интересувам от политика и водещите новини.
Но както всеки и аз попадам от време на време на новините или ми се случва да науча мнението, становището или обещанието... на някой управляващ или кандидат за такъв.

Българските управители или кандидати за позиции във властта доста често ме объркват с изказванията си пред медиите.
Направило ми е впечатление, че често им се случва да казват абсолютно нищо завоалирано под сложни думи съчетани в сложно изречение. Каква ли може да им е ползата от това - освен да оставят погрешното впечатление, че работят усърдно по даден проблем, докато ако се заслушаш внимателно - прави се нищо.
Най-неприятни са ми кандидат-нещо-си кампаниите. По тяхно време сложното говорене, за да се прикрият (според мен) липса на умения, квалификация или друго са в своята олимпиада. ;)

Като цяло не харесвам американските книги, които дават готови решения за разни проблеми (от сорта на - '101 начина да се издигнеш в управлението'), но за да достигна до този извод прочетох няколко такива произведения.
Най-вече ме дразнят с американският си начин на поднасяне на информацията - изключително простовато и с много повторения.

Оказва се обаче, че ми е значително по-лесно да слушам предизборните кампании на американските кандидат-управници. Тъй като следвайки целта - да се достигне до максимален брой гласоподаватели, американските кандидати за власт изказват идеите и обещанията си (или други капани използвани в тези случаи) по изключително достъпен за средностатистическото население начин. Който напълно задоволява и достига без проблеми до съзнанието на не особено интелигентни хора като мен.

За да разбереш по-добре какво имам предвид - възползвай се от вихъра на сблъсъкът Хилъри Клинтън vs. Барак Обама и намери техни интервюта в http://www.youtube.com/ например. Аз гледах само прословутото просълзяване на Хилари, но не просълзяването и, а думите, които използва ме впечатлиха до толкова, че да напиша горните редове, при положение, че съм безотговорен гражданин нямащ изградена позиция по политическите въпроси.

вторник, януари 08, 2008

Хороскоп за деня



Хороскопът за днес мили Водолеи - е .
Дали това означава, че е дошъл краят на дните ни?

неделя, януари 06, 2008