неделя, август 29, 2010

Кроасани за закуска

Обожавам пухкавите кроасани с масло, които се продават в някои кафета и пекарни.
На скоро намерих рецепта за тяхното приготвяне и от тогава в мен се загнезди идеята да отделя един ден през почивните дни и да си приготвя сама от тях.
Самото приготовление не е толкова сложно, дори и за човек без опит, като мен. Това, което изисква е време. На мен ми отне близо 11 часа.
Тази събота се събудих рано, отидох до най-близкия магазин Била, за да набавя нужните ми съставки.

Малко отклонение, но след като над 3 години магазина до блокът, в който живеех бе Била толкова много съм свикнала с пазаруването от там, че като вляза в техен магазин се чувствам като у дома си. Познавам отлично асортимента, подредбата им и си имам създадени фаворити от продуктите, с които съм свикнала да работя. За това съм доволна, че не много далеко от настоящият ми блок има техен магазин.
Също така скоро установих, че обожавам да пазарувам от подобни супермаркети продукти за дома, за разлика от пазаруването на дрехи и обувки, което ми е цяло мъчение и за това си го спестявам от време на време, чрез оналайн магазини. Край на не чак толкова малкото отклонение.

Започнах да приготвям тестото около 1 часа на обяд и всичко вървеше чудесно. През определените интервали от време, както е указано по рецепта извършвах необходимите манипулации и се получиха чудесни пухкави кроасани.
Тука обаче следва драматичният обрат. Тъй като от скоро се преместихме в нова квартира, все още не познавам добре фурната на новата печка и не успях да изпека добре кроасаните. Чувствах се ужасно разочарована, в момента, в който видях прекрасните кроасани полегнали върху хартията за печене и чакащи да ги метна в печката за зачервяване си мислех, че вече няма какво да объркам и скоро ще получа перфектни кроасани, въпреки че през целия ден имах притеснения, че нещо ще объркам и няма да направя, както трябва.

Тъй като съм от този тип хора, които се доверяват изключително на позитивното мислене, за да се случват положителни неща се чудя - какво в мисленето и приготвянето обърках, за да получа толкова неочаквано разочароващ резултат? Чувствах се като 'ударена с мокър парцал'.