четвъртък, декември 08, 2005

Хороскоп

Днес се заговорих с Ваня (нашият текникл райтър) относно една азиатска музика за медитация от компилацията Буда & Бонсай. Разговорът тръгна от едно мое питане за това дали сатва не е вид йога, при което след като получих обширен отговор тя изкоментира, че музиката, която слушам е нептунова и поиска да и разреша да ми види хорскопа. Ето какво стана тогава:

Vanya (02:46 следобед) :
az sega shte pogledna samo ot lubopitstvo kakvo pravi tvoia neptune, a drug put shte si govorim
...
neptune ti atakuva slunceto i te pravi mnogo chuvstvitelen, senzitiven i vmaniachen v muzika i drugi sredstva za biagstvo ot realnostta
...
sledvashtata godina shte imash vazmojnost za career change - ako chasa e veren - ama tova shte go govorim dopulnitelno
...
par (02:51 следобед) :
a tova za bqganeto ot realnostta e tochno kazano, vsyshnost se stremq da byda malko po-razlichen ot ostanalite
Vanya (02:52 следобед) :
niama kakvo da se stremish - ti si mnogo razlichen
osobeno v tursenento na lubovta s glavno "L"

Тук я помолих да спре... но съм много любопитен какво още може да ми каже за мен...

сряда, декември 07, 2005

Енигматично

Тези дни съм се зарибил да слушам Енигма - действа ми много успокояващо и в същото време вдъхновяващо. Интересното е, че това което се пее всъшност представляват някакви мантри. Досега не бях го забелязал. Ето някои дето ме изкефиха

There is no teacher
Who can teach anything new
He can just help us to remember
The things we always knew

prasanna vadanaaM saubhaagyadaaM bhaagyadaaM
hastaabhyaaM abhayapradaaM maNigaNair-
naanaavidhair-bhuushhitaaM

Some day you came
And I knew you were the one
You were the rain, you were the sun
But I needed both, cause I needed you
You were the one
I was dreaming of all my life
When it is dark you are my light
But don't forget
Who's always our guide
It is the child in us

понеделник, декември 05, 2005

НБ

В НБ едниственият безкрайно любезен и усмихнат работник днес бе портиера - охрана. Чието ведро настроение неумираше, въпреки преминването на всички читатели покрай него.

Докато всички работнички в самата библиотека са намръщени стари лелки, накиприли се като за комунистически банкет, които ти се карат, гледат те намръщено и те оставят да се справиш сам, дори и с техните задължения.

Единствената отстъпка, която получих без молба за помощ, беше от дежурната в отдел "Карти и графики", която ми позволи да използвам една книга 2 минути след крайния час за получаване на литература, в техният отдел.

Повечето от работничките се сменят през половин час, за да висят в ужасното кафене, където както сама се убедих прекарват по-голямата част от деня си. Лелката на тоалетната, която (тоалетната) по принцип беше усъвременена и ремонтирана явно скоро, гледаше К1 на малко синьо-бяло TV и хич не я интересуваше хигиената на кабинките. Стотинките (10ст) трябваше по нейно нареждане и без надзора и по изпълнението да оставя в една чинийка от сладки.

........................................

Все пак след 4 часа вече прекарани между книгите мога да кажа, че си починах добре. Тишината на библиотеката е подходящо място за успокояване. Вземаш някоя интересна книга, стига да си любител на четенето на книги, ако не си то имаш под ръка достатъчно албуми със снимки, нови списания и други интересни прочетни неща, с които можеш да разнообразиш деня си.

Знам, че работиш от сутрин до мрак, но ако не си зает в събота и навън е студено ( и неможеш да се отдадеш на зимни спортове), а неискаш да си стоиш у вас или в шумната стая в Стеудентски град, Библиотеката е там, до Софийския, в същата сграда, в която е и Cool House Библиотеката, и те очаква. :))))