... е времето за почивка, което по принцип трябва да е за обядване и да по обед, но може да се вземе по всяко време от работния ден в нашата компания...
Обикновено отделям този един час свободно време за извършването на лична работа, не интимна, а просто персонална, обвързано с битието ми извън работа. Често тази моя извънработна работа е придружена с пътуване (използвайки грАдски транспорт) до някоя точка в София.
Докато се придвижвам до урченото място, често се случва да се запозная с обедно-бродещите хора. Без да го предизвиквам, получавам интересен експеримент, в така любимата за мен сфера на изследване на хората.
Номериран списък:
1. Човека на дюнерите
- предвижвайки се с 313. чакам да светне зелено на светофара.
- неочаквано за мен, колкото и за теб, ако си се возил с този автобус читателю, той е почти празен. явно по обед не го използват много пътници за Ония Свят (светът на Централна Автогара). единствения прав човек, застанал до вратата бях аз, нямайки търпение да сляза на следващата спирка, понеже закъснявах.
- тогава човека, който стоеше до дюнерите, точно срещу спрелия на светофара автобус, започна да ми маха с ръка и да се усмихва. аз естествено съвсем не помислих, че ми маха на мен, но след оглеждане на заобикалящата обстановка, установих изненадано, че е точно така. а той продължи да ми маха, докато не му се усмихнах в отговор
- класика
- предполагам, че и на теб ти се е случило, поне веднъж. някоя баба да те хване за слушател, докато си пътуваш мирно и кротко към ... "Че фаче?"-посолството например...
- докато чакам на спирката автобуса
- който ми направи комплимент с въпроса си "На училище ли отиваш?"
- и се опита да си уреди среща с мен по-късно вечерта, за да пийнем нещо или поне да мина и на другия ден от там, той си бил на работа
- и автобуса ми дойде
4. А ти какъв опит имаш на подобна позиция?! ;)
