OST of the life: Para-para-prardise dreams

When she was just a girl
She expected the world
But it flew away from her reach so
She ran away in her sleep
and dreamed of
Para-para-paradise, Para-para-paradise, Para-para-paradise
Every time she closed her eyes

В кавички:

"“Everything is so complicated. I get angry for no reason and I feel like I’m going crazy. It hurts so much that I feel like I’m getting sea sick. My head hurts so much that I start to tear. I was becoming a slave of my temper. I thought that I was losing myself, losing my identity..."

OST of the life: I don't love you

I was going to do that
I was going to go back
Yea, your coldness did have a reason

When your touch was gone
I realized that my heart had left

Because of a lingering attachment that asked "what if.."
I comforted myself
Now I am more pitiful for doing this to myself
Now I will really erase you
All the memories too

Now I don't love you
And myself saying that is the same as you
Because i can't meet anyone else
Because I can't love again
Like a fool, I don't love you
And you who is saying that, are the one I love
I hope you forget me, please erase me

Like a fool I didn't know
I didn't know about you two
Trying to remember us--
That was all a part of my greed

Even though I promised myself,
I open my eyes every morning
and pray for you who passed by
for you not to forget me

Please, the one thing I am hoping for right now
Is for you not to speak about me so easily
Instead just say that you don't know me
You will know after time, about the value of my love

Now I don't love you
And myself saying that is the same as you
Because i can't meet anyone else
Because I can't love again
Like a fool, I don't love you
And you who is saying that, are the one I love
I hope you forget me, please erase me

The seat without me, the seat that is not me
Don't fill it with love
If we can meet again
If we can love again
It'll hurt but I love you
I will watch over you and I love you
Because I couldn't say these words...

Драма

За близките ми не е тайна, че си падам по далеко-източни драми. Най-вероятно напоследък прекалявам с тях, тъй като някои раздели и сътресения в живота ми ги визуализирам като герой от мело-драматичен сериал.

Нали знаете как като двама приятели се разделят започва въртене на едни ретроспективни кадри с най-добрите спомени, които са имали помежду си с цел засилване на драматизма и запълване на екранно време. До сега винаги съм знаела колко нереално е това, аз лично не съм въртяла кадри за когото и да било реално. Но след промивката на мозъка, която си правя с далеко-източни (най-вече корейски) драми, това ми се случи не отдавна съвсем наистина.
Подсказка: За да излезете от този филм - трябва да поклатите рязко глава два пъти (тип изтърсване на мокра коса).

Инак, както обикновено, когато пиша в мушкато, в момента съм в изключително тъжно и ревливо настроение. Иска ми се да си изплача душата и да я сменя с нова. Но няма как да се случи, защото не мога да пролея нито една сълза, основно защото съм много изморена и на тялото ми не му се напряга допълнително.

Ще ви се стори странно, но основната причина да съм тъжна тази вечер е именно факта, че се чувствам много изморена и не мога да си науча и да си напиша домашното за курса, който доброволно посещавам всеки уикенд.

И това всеки ден...

Sweet November

и докато уловя октомврийската си мъка, заплетена пайжина между пожълтелите листа на лозата... БУУУМ! вече е ноември, а ноември всичко се случва на веднъж.

почти всеки ден има поне 4 събития, които се случват едновременно, на които искам да присъствам, но в същност не ходя на никое от тях...

днес си купих 4 кг бадеми, не белени, намерих си занимание за дългото търсене на събития в главата ми!

OST of the life: I hate you so much right now

(yo, yo, yo, yo, yo,)
(Yo this song yo, this song is for all the women out there,
that have been lied to by their men,
and I know ya'll been lied to over and over again,
This is for ya'll,
yo maybe you didn't break the way you should 'a broke yo,
but I break!)
(Ye know what I'm sayin' so, this is how it goes yo,
Psch....! Damn!, yo,)

last year Valentines Day,
You would swarm and say,
Babe I love you, love you, (yeah well he's lyin') babe I ,swear,
Held you when you were sick,
Even, sucked your dick,
The whole time I think to myself this isn't fair,

What is this I see, (No)
You don't come home to me, ( oh no)
When you don't come home to me, (man)
I can't deal, can't bear,
You keep tellin' me lies, But to your surprise,
Look I found her red coat and your (Bitch) caught out there,

I hate, you so much right now,
I hate, you so much right now,
AAAaahhhhhhhhrrrrrr......
I hate you so much right now,
I hate, you so much right now,
I hate you so much right now,
AAAaahhhhhhhhrrrrrr......
I hate you so much right now.

So sick of your games,
I'll set your truck to flames,
And watch it blow up, blow up, (ha ha)
Tell me: How you go'n see her now,
So far from sincere, ( I love you)
Fabrications in my ear,
Drive me so far up the wall, I come standing down,

What is this I see, ( Idon't believe this)
You don't come home to me,
when you don't come home to me,
can't deal, can't bear, (I won't)
you keep tellin' me lies but to your surprise,
I found her red coat and you and your bitch,
Caught Out There, (yeah you been caught)

(She's so) Ranchy, so vugar,
Not me, why the hell her,
Look she dresses a mess,
What do you see,
It's not all about cash, (hell no)
Nor how much you flash,
How I dress is a reflection of me,

Съмнения

Най-трудния октомври, ever! Не знам защо, но винаги ми е ужасно трудно през този месец! Има толкова трудни избори и толкова много съмнения. Всеки ден си мисля лоши неща. Понякога на човек му е много трудно, друг път много весело. Добре би било да има по-интензивна смяна между тях и по-дълга амплитуда на веселия момент....

Октомври

Дъжд, дъжд, дъжд... от очите и сърцето.

September

Спомням си хладния септември... Значими и маловажни спомени се вихрят покрай чашата ми за размисли. Пътят напред и този зад мен, съчетани в точката на сега, дълбоко сред мрак и мъгла.

End of the story

Колкото и страхотно да е написана дадена книга, все пак предпочитам да има и край.

водолей

колкото и тежко да е ежедневието ни, винаги има поне една красива мечта, в която да се скрием, за да имаме сили ...

holiday toughts:

лошото на това да си приятел на момчетата е че момичетата им очакват да се включиш в женските им занимания...

lifestyle:

овлажнител за устни е особено полезен, когато не можеш да спреш да се усмихваш :)

Интересна събота

Който не се е возил на метрото, той не знае, че може и да не е толкова отвратително в грАдския транспорт в София. Ако и хората се къпеха по-често, перяха си редовно дрехите и ползваха рол-они против изпотяване, нямаше да има място за сравнение.

Естествено и в него ставам свидетел на странни случки, свързани със спътниците ми.

Вчера, например, две момчета влязоха в метрото носейки в ръце един брой гълъб, който се разменяха да държат. Също така станах свидетел на това как една жена на средна възраст умишлено изпусна чантата си пред мъж на приблизително нейната възраст с цел привличане на вниманието му, за да има възможността след това да му вземе мобилния телефон и да се уговорят да пият заедно кафе.

Също така по-късно се размотавах в Борисовата градина с приятели по случай Mellow Festival-a и видях един изключително симпатичен младеж. Той познаваше доста хора от присъстващите и общуваше усилено с тях, а аз през цялото време си мислех: 'Здрасти, може ли и с мен така сладкодумно да си побъбриш', но не му казах мислите си. ;)

Леглото

Притежавам умението - мързелувам. И друг път съм си го признавала.

Сигурно заради това едно от най-любимите ми неща е да имам възможността един ден седмично да изкарам целия си ден в леглото.
Към настоящият момент леглото, което ползвам е обширно. По-обширно, от колкото ми е необходимо, но точно така и обичам да бъде.
Обширността ми дава възможност в този специален и много важен от цялостната ми почивка ден да разпръсна в описуем хаос - компютър, една-две книги, чаша за кафе, пакетче с ядки, кутия със салфетки и случайно преминаващи, като шоколад, солетки, сок и други.

Всеки делничен ден съм се трудила усилено, за да изкарам пари за наема на леглото, бирите в парка, ромът с кола или спрайт, месечната сметка за тока и инернета, закуската, случайния обяд и още едно-две неща, като краткотрайната ми лятна отпуска.

В събота хората се делят на активни и пасивни, по спецификацията ми за света.
Активните нарамват планинарски раници, обуват удобни обувки, зареждат кредитните карти, почистват велосипеда и т.н., за да се впуснат в разходки и обикаляния. Трябва да отбележа, че към активностите включвам и готвенето на сладки и други любими мои кулинарни изделия.
Пасивните, към които се причислявам, лежерно измъкват банския, купуват си книга, зареждат батерията на компютъра, плащат си интернета, изтупват одеялото за пикник, преглеждат програмата на кината и т.н., за да се отдадат на любимото си излежаване...

Най-много обичам в събота да не си оправям леглото, косата и пижамата. Предпочитам в този ден, цял ден да се търкалям от леглото до банята, кухнята и обратно. Да не поглеждам навън, цял ден да гледам филми, книги, програми и идеи за предстоящите дни. Ако не ми се случи това в събота, сякаш не съм почивала изобщо.
Защото именно така изкарания съботен ден ме кара още в събота вечерта, както в неделя и през следващите делнични дни - да мразя лежането и мързелуването и да стана отМързелива съмново изключително активна, за да се включа към първата група ваканционисти. Защото направо ми е омръзнало от леглото, излежаването и нищо правенето.

В кавички:

"You are the the one responsible for all the things that have happened in your life."

В кавички:

Ти сляпа си, любов, слепиш и нас.
Не виждам туй, което виждах ясно.
Не знам, не различавам вече аз
кое е грозно и кое прекрасно.

У.Шекспир

Лъжи

Пак игра и ден студен
губиш време, губиш мен.
Твоята снимка аз държа
цветен спомен за лъжа.
Без любов тя избеля.
Кажи, че дишаш с любовта.
Сега отварям аз очи,
до мене искам да си ти.

Докога така, искаш да мълча?
Отнемаш ти мечти с безсмислени игри.
Моля те, кажи дори и да са лъжи
че в теб живея аз, че вярваш още в нас.

Кажи ми, кажи ми.
Лъжи ме, лъжи ме.
Бъди до мен, бъди до мен.
Лъжи ме, лъжи ме.

Гледам твоето лице
моя свят държиш в ръце.
На ум крещя обичам те
пред теб мълча, усмихвам се.
Тръгвам, връщам се и пак
пред мен се вилнее мрак.
В тъга заспивам уморен
в нощта сънувам те до мен.

Докога така? Не искам да мълча.
Не искам пак игри, а истински мечти.
Моля те, кажи дори и да са лъжи
не вярваш ти, че аз
не вярвам вече в нас.

Кажи ми........бъди до мен....

Защо насила с тебе все мълчим,все мълчим?
Защо ли двамата така грешим?

Страх

Основната причина хората да не напредват.

Пролет

Lyrics - Невидим

Тъмни сенки от безсъние скрили,
са се под очите ми,
откривам се във бледо отражение
на грешките допуснати преди,
изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди останали
на хиляди парченца стъклении
в теб разбивам се...

Припев :

Късно е да казвам,
че съжалявам за тебе вече
сякаш съм невидим,
късно е да мога,
лентата да върна,
за тебе вече сякаш съм невидим ...


Виждам как през задното стъкло,
миналото гледа от страни,
но празната страна в моето легло
не може да заспи тъгата ми,
изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди останалии
на хиляди парченца стъклении
в теб разбивам се...

Припев :

Късно е да казвам,
че съжалявам за тебе вече
сякаш съм невидим,
късно е да мога,
лентата да върна,
за тебе вече сякаш съм невидим ...(х2)


Изгубвам се отново в спомени
с напразните надежди
останалии на хиляди парченца стъклени
в теб разбивам се ..

Възраст

На тази ми възраст откривам полезността на това да правиш планове и списъци. Дори нещата да не вървят по план, организираността помага.

Лошото е, че ми е ужасно трудно да стана от 'дес'-организирана само организирана.

В кавички:

"Скоростта и романтката никога не вървят заедно."

В кавички:

"Choose a job you love, and you will never have to work a day in your life."

Confucius