Драма

За близките ми не е тайна, че си падам по далеко-източни драми. Най-вероятно напоследък прекалявам с тях, тъй като някои раздели и сътресения в живота ми ги визуализирам като герой от мело-драматичен сериал.

Нали знаете как като двама приятели се разделят започва въртене на едни ретроспективни кадри с най-добрите спомени, които са имали помежду си с цел засилване на драматизма и запълване на екранно време. До сега винаги съм знаела колко нереално е това, аз лично не съм въртяла кадри за когото и да било реално. Но след промивката на мозъка, която си правя с далеко-източни (най-вече корейски) драми, това ми се случи не отдавна съвсем наистина.
Подсказка: За да излезете от този филм - трябва да поклатите рязко глава два пъти (тип изтърсване на мокра коса).

Инак, както обикновено, когато пиша в мушкато, в момента съм в изключително тъжно и ревливо настроение. Иска ми се да си изплача душата и да я сменя с нова. Но няма как да се случи, защото не мога да пролея нито една сълза, основно защото съм много изморена и на тялото ми не му се напряга допълнително.

Ще ви се стори странно, но основната причина да съм тъжна тази вечер е именно факта, че се чувствам много изморена и не мога да си науча и да си напиша домашното за курса, който доброволно посещавам всеки уикенд.

И това всеки ден...

Sweet November

и докато уловя октомврийската си мъка, заплетена пайжина между пожълтелите листа на лозата... БУУУМ! вече е ноември, а ноември всичко се случва на веднъж.

почти всеки ден има поне 4 събития, които се случват едновременно, на които искам да присъствам, но в същност не ходя на никое от тях...

днес си купих 4 кг бадеми, не белени, намерих си занимание за дългото търсене на събития в главата ми!