Случвало ли ви се е някога да сънувате някого и в същото време той да е водил електронен монолог с вас от от разстояние >> 3000 км?
Е, на мен ми се случи това днес. Все още не мога да повярвам, че такова нещо може да се случи. По принцип не вярвам в телепатия, духовна връзка и разни други такива тинтири-минтири и все още си мисля, че това е някаква щаствлива слущайност.
[Сега като казах щастлива случайност се сетих за книгата "Селестинското Пророчество", която Мар ми даде да прочета преди време. В книгата се разказваше как в един момент хората започват да обръщат повече внимание на щастливите случайности, и че това всъщност не са щастливи случайност ами строги определености. Една от основните идеи на първото пророчество бе, че когато си мислиш за някого, това означава този човек има нещо което да ти каже, и че скоро ще имаш някакав контакт с него. ]
Какво всъщност се случи? На мен лично ми се струва доста необичайно.
Обикновено не сънувам, или сънувам много рядко и то неща, които са ми направили силно впечатление през деня или някого, с когото съм направил нещо вълнуващо. Тази вечер обаче сънувах най-добрия си приятел, когото в момента е в САЩ на бригада и когото не сам виждал от 2 месеца. Сънят беше напълно абсурден (каквито са и повечето ми сънища). Макар и да не помня подробности, сутринта се събудих с чувство за тревога. Първото нещо, което премина през главата ми бе "Нещо сигурно се е случило!", след което последваха сцени изпълнени с нещастие и кръв, и с високо съдържание на брутализъм. След 5 минути бях забравил всичко.
Оправих се за работа и тръгнах. Когато седнах пред писито в офиса първото нещо, което наравих бе да си отворя ДжиМейл-а. И това, което видях ме изненада. Имах писмо... от 2 седмици насам, някой се беше сетил да ми пише, и то не който и да е, ами същият човек, когото сънувах. Бях като гръмнат... и все още се чувствам така. Щастлив съм обаче, че няма лоши новини!
