Mail memories: The Game

здравей... хмм.. да вчерашният разговор може би наистина ме
накара да се почувствам на OUT линията... ако приемем грубо,
ако оприличим за секунда нашето общуване като футболен
мач
бих отбелязал, че умело ме накара да се доближа до тъч
линията
... по-скоро дори сега си представям как твоите играчи с
победоносни викове се изнасят от противниковото поле след
отбелязването на един коварен гол в моята врата... което ме
накара да се замисля над това, че противникът е наистина
силен и достоен играч... но... винаги ли има "но" ? или
"не",
"да"? хмм.. всичко е честно и ти вкара победоностната
тактика
за отбелязването на гола... но замисли ли се да погледнеш
таблото за да видиш резултата ? хмм.. звучи отново
интересно
...отново интрига... отново събиране на сили, стратегия..
победоностна тактика ? харесва ми и fair play-а ти.. честна
игра..
дали ще има краен резултат... победа за единия или за
другия ?
и губещия би могъл да види победа в загубата... така, че
нека да оставим нещата относителни..
не ти ли приличат нашите разговори на една игра ? казват,
че
животът ни е една игра... тогава? следователно ? може би за
това
приведох примера с футбола ? не бих казал, че съм голям
фен..
поне сега..
нека за момент се замислим дали и двамата в момента сме
доволни
от себе си имайки предвид играта ни... дали се справяме и
двамата
успешно с възложената ни задача "общуване"...
задаваш ми въпроса.... "защо искаш да ме опознаеш ?"..
това кара ли те да се чувстваш безпомощна ? води ли те до
отчаяние или напротив те кара да проявяваш още по-яростна
съпротива ? или те кара да се отпуснеш... да се оставиш на
непознатия,
какъвто всъщност се явявам.. близък, но непознат...
загадъчен ?
защо ми говориш повече ? казваш толкова лични неща?
какво те кара да ми дадеш толкова много от своите
преживявания ? на този
"близък-непознат" .. а може би вярваш, че наистина
съществува истинско доверие
между двама души, което никога не би се проточило там
където не
трябва ?
и защо той е толкова мълчалив ? а може би неправилно
задавам
въпросите ?
опознаване.. какво е ? страх ли ме е от това ? а как го
възприема той ?
а може би тук се крие и отговора - мислиш ли, че за един
музикант,
който свири на арфа всичко това се явява само една
манипулация ?

Пилето

Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!

Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.

На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.

Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повторяемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.

На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...

Баба Марта дойде

:))))

толкова български, колкото и 3 март ;)