Hезнам дали сте чели някога индийска приказка. Ако сте чели предполагам, че ще се съгласите с мене че няма по-интересни от техните приказки...
Тази история се развива именно в Индия.
Само че не сега в наши дни, а преди много години, когато феите с каносани ръце и почернени мигли се разхождаха из красиви старинни каменни улици, обвити в цветните си шалчета, като красиви цветя. Тогава и джуджета редовно качваха Хималаите, а розовите дракони не спяха дълбоко,а прелитаха над земята.
Това се случи близо до Мазул, древен град известен с добрите си танцйори и музиканти. Беше гореш обед. Драконите спяха далбоко по заскрежените върхове горе в планините, джуджетата работеха в хладните си тунели, а хората си почиваха под шарената сянка на дърветата край реката.
МикаДана се разхождаше край брега на реката, следеше нейното течение с посокта си на движение, омаяна от сините и води. Ходеше бавно под жаркото слънце, загледана в реката, не усещаше измамността на водата и се отдалечаваше все повече от родния си град и бащината къща.
Не усещаха умора младите крака на Мика, незнаше тя каква стара хитруша е реката. Обичаше да си играе с младите Бакханалия, вече хиляда години си течеше по старото корито и най-малко в на сто по хиляда човека беше се намесила в съдбата. Но това беше защото веднъж красивата Кариха бе тупнала с краче по Майския хребет, разтвориха се тогава старите скали и бликна неуверено младото поточе Бакханалия. Защо тупна върху скалата малкото, изваяно стъпало на красивата богиня е топик на друга история.
Същия ден и принц Алмол се разхождаше в парка на двореца, през който течеше Бакханалия. Загледа се и той вав водите на реката омая и неговото сърце старата магьосница.
Желаеше да омотае в мрежите си двамата млади старата река. Незнаеше тя какви дълбоки промени настъпват в човешките съдби след нейната намеса. Забавляваше се Бакханалия и не се интересуваше в какви сложни изпитания може да въвлече двамата.
А те унесени от магията на капките се приближаваха един към друг, щастливи от това, че слънцето грее, че водата е синя, щастливи от това, че живеят и че са млади. J
