Докато сивотата изпива живеца ми, докато черно-бялото се загнездват в опразнените полета на цвета, аз строя...
Строя наум. Красиви, цветни кули, замъци, после поставям себе си като управител на това живописно имущество...
Живея повече там, от колкото тук с теб. Виждам те как ми говориш, движиш устните, езика, мускулите на лицето си. Предполагам, че ми разказваш най-интересната си ежедневна случка... А струи сива светлина - луменисцентnата лампа жужи.
Аз слушам музика, танцувам и пия шарен коктейл. Усещам, че ми говориш. Имаш някакъв проблем? О, после всичко се е разминало благоприятно, историята сигурно трябва да звучи като виц - невероятно...
Какви красиви картини, художника е много добър, харесва ми. Преминавам към следващото платно, мисля че изцедих достатъчно наслада от това. Цветя - шарени, океан от цветове. Носят сладък аромат, връщат те към миналата пролет и едновременно те носят към бъдещата, изпълнена с цвят... Красив рисунак. Усилвам звука, това парче музика е невероятно - динамично, звучи оптимизъм, кипи борба, после ... неопредленост - как ли ще завърши композитора?!
Да чувам те, почти... Не е ли достатъчно, че знам, че ми говориш? И без това тази история ми звучи позната. Чел ли си Елин Пелин?!
Станало е нещо неприятно днес, докато си пътувал и си се ядосал. На мен ми харесва шарения мобил, с който летя... Носи ме лек, перо. Пърхам с крилата на пеперудата и се любувам на залеза.
Стъмвало се и трябва да се прибираме, че аз отдавна съм у дома - най-красивия дом, който съм сътворявал досега.
Бързаш. А аз искам да остана вечно.
Крис? - Да. Слушаш ли ме? - Не.
И пак започваш отначало историята. Нищо, тъкмо сътворих страхотен бряг край морето, на който мога да полежа на спокойствие, ти продължавай да разказваш. Аз кимам в такт с въртенето на плочата, звука е приятен - гали и топли.
Свърши с разказа, а аз тъкмо се усмихвах на полета на една чайка. Дали ми е било забавно?! - Разбира се.
Искаш ли сега аз да ти разкажа една източна приказка?! :)
неделя, ноември 27, 2005
Чуваш ли ме?! Защото аз теб да...
Засадено от Des в 11:42 сл.об. 1 пъти полято
четвъртък, ноември 24, 2005
понеделник, ноември 21, 2005
вторник, ноември 15, 2005
Диалог....
Уни-то ме дразни на мах и някак си само искам да спя, без да се събуждам...
Пак съм загубила нишката заради която си заслужава да се бориш...
Днес си мислех за теб, мислех, че ако съм с теб ще съм по-силна...
И аз мисля за това... Някак си няма как да се разтоваря и се разтварям в проблемите си, в мъката си, в сивотата на деня.
И това icq грозно, което губи целият смисъл, не е пълноценно тук. Няма как да черпя сили от теб през това прозорче...
...Губи тона и картината, убива инициативата и вместо да сближава - отчуждава.
"Живота е направен, за да се живее" - каза баща ми онзи ден.
Не мога да немисля, много съм затънала.
Пак ще изплуваме. :)
Но дали ще е на същия бряг?!
.....................
Засадено от Des в 11:56 сл.об. 1 пъти полято
четвъртък, ноември 10, 2005
Послание
Сънищата ми напослдък, ограничени в 3-4 часа на нощ, през които си позволявам да спя са много странни... По-объркани дори от собственото ми състояние в будност.
Тази нощ получих две послания на сън: "Деска?!" и "Добре, но ще ми дадеш 70 лева за услугите." - мисля скоро да проверя дали източиците им наистина са ми ги пратили. :)
Засадено от Des в 2:30 сл.об. 2 пъти полято