Чуваш ли ме?! Защото аз теб да...

Докато сивотата изпива живеца ми, докато черно-бялото се загнездват в опразнените полета на цвета, аз строя...

Строя наум. Красиви, цветни кули, замъци, после поставям себе си като управител на това живописно имущество...

Живея повече там, от колкото тук с теб. Виждам те как ми говориш, движиш устните, езика, мускулите на лицето си. Предполагам, че ми разказваш най-интересната си ежедневна случка... А струи сива светлина - луменисцентnата лампа жужи.

Аз слушам музика, танцувам и пия шарен коктейл. Усещам, че ми говориш. Имаш някакъв проблем? О, после всичко се е разминало благоприятно, историята сигурно трябва да звучи като виц - невероятно...

Какви красиви картини, художника е много добър, харесва ми. Преминавам към следващото платно, мисля че изцедих достатъчно наслада от това. Цветя - шарени, океан от цветове. Носят сладък аромат, връщат те към миналата пролет и едновременно те носят към бъдещата, изпълнена с цвят... Красив рисунак. Усилвам звука, това парче музика е невероятно - динамично, звучи оптимизъм, кипи борба, после ... неопредленост - как ли ще завърши композитора?!

Да чувам те, почти... Не е ли достатъчно, че знам, че ми говориш? И без това тази история ми звучи позната. Чел ли си Елин Пелин?!

Станало е нещо неприятно днес, докато си пътувал и си се ядосал. На мен ми харесва шарения мобил, с който летя... Носи ме лек, перо. Пърхам с крилата на пеперудата и се любувам на залеза.

Стъмвало се и трябва да се прибираме, че аз отдавна съм у дома - най-красивия дом, който съм сътворявал досега.

Бързаш. А аз искам да остана вечно.

Крис? - Да. Слушаш ли ме? - Не.

И пак започваш отначало историята. Нищо, тъкмо сътворих страхотен бряг край морето, на който мога да полежа на спокойствие, ти продължавай да разказваш. Аз кимам в такт с въртенето на плочата, звука е приятен - гали и топли.

Свърши с разказа, а аз тъкмо се усмихвах на полета на една чайка. Дали ми е било забавно?! - Разбира се.

Искаш ли сега аз да ти разкажа една източна приказка?! :)