Уни-то ме дразни на мах и някак си само искам да спя, без да се събуждам...
Пак съм загубила нишката заради която си заслужава да се бориш...
Днес си мислех за теб, мислех, че ако съм с теб ще съм по-силна...
И аз мисля за това... Някак си няма как да се разтоваря и се разтварям в проблемите си, в мъката си, в сивотата на деня.
И това icq грозно, което губи целият смисъл, не е пълноценно тук. Няма как да черпя сили от теб през това прозорче...
...Губи тона и картината, убива инициативата и вместо да сближава - отчуждава.
"Живота е направен, за да се живее" - каза баща ми онзи ден.
Не мога да немисля, много съм затънала.
Пак ще изплуваме. :)
Но дали ще е на същия бряг?!
.....................
вторник, ноември 15, 2005
Диалог....
Засадено от Des в 11:56 сл.об.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
dano
Публикуване на коментар