четвъртък, май 24, 2007

24 май. :)

Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

сряда, май 16, 2007

Recently: музикално. кратко.

Напоследък слушам на работа - джаз, ... е... джаз, опит за нещо друго и ... джаз :)
Толкова е зарибяващо да слушаш джаз, че ми е чудно как не съм се пристрастила по-рано :)

А в къщи за relax & anti-stress pill слушам д&б, но от онзи лекичкия, който май само ние си харесваме ;), може би защото не обичаме смазани глави, а предпочитаме цъфналото мушкато на перваза. :)

Наслаждавай се, нощите са прохладни, приятни, разкошни ... следват други епитети.
Почувствай ги. :)

П.П. Нали знаете кога се слага "и т.н."? Когато искате другите да си помислят, че знаете повече, от колкото е в действителност. (не помня вече от къде го плагиатствам)
Do you copy, over? :)

Закачи се 2

Има неща, които действат...
вдъхновяващо и разведряващо
вдъхновяващо и заслепяващо
вдъхновяващо и зловещо
вдъхновяващо и замислящо
вдъхновяващо и порочно
вдъхновяващо и непорочно
вдъхновяващо и ... сам си го създай...
Закачи се пак.
Но не обещавам, че ще се откачиш.
Само не откачай. ;)

неделя, май 13, 2007

Google: когато си тъжен

намери за мен едно страхотно стихотворение на Дамян Дамянов от "Още съм жив".
не знам под какви права е запазено, но все пак ще го напиша тук, защото много ми допадна.

А беше хубава неделна сутрин, жалко че следобедът се развали.


Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

четвъртък, май 10, 2007

If you want to be rich, you’ve got to be a bitch

Или 101 неосъзнати грешки, с които жените провалят кариерата си. Или Добрите момичета не стават шефове.
Израстването в кариерата действа пристрастяващо сочат наблюденията ми, не и опитът.

Не разбирам защо са всички тези пропагандни материали за израстване в йерархията. Мога само да предполагам, че тяхната цел е работниците да дават максималното от себе си по време на работа, да ползват по-малко почивки и други.
На мен лично тези материали не ми допадат особено, може би защото са написани с предназначение най-вече за американски читатели.
Трябва да проверя дали има наръчници как да използваш максимално разпускащо и приятно свободното си време, че покрай цялото това гонене на повишение може и да забравиш кое как се прави.
Не разбирам защо някои хора толкова настървено преследват повишение. Повече пари!? Но и повече отговорности, най-често повече стрес и по-малко свободно време.
Преди бях на мнение, че не израстването в позициите на работа е по-добре, а по-скоро финансовото повишение в следствие на това, че си опитен и добър работник, например. Но трябва да призная, че от както приех повишението си установих, че ако наистина харесваш това, което вършиш и считаш, че ще успееш да се справиш с новата позиция, то няма от какво да се опасяваш, защото личният ти живот остава непокътнат, а този на работа е такъв какъвто сам си го направиш. :)

Лично пространство

Напоследък все по-силно имам проблем с разстоянието, което ми предоставят обкръжаващите хора.
Незнам на какво се дължи (дали не е на "голямата" ми аура!?), но имам нужда хората да ми оставят по-голямо разстояние, иначе ми става лошо и задушаващо се.
Не питайте как пътувам в градският транспорт, въпреки че там уж трябва да възприемам хората като мебели, все пак на мен ми е неприятно да бъда притискана сред толкова народ.
Това не се дължи на клаустрофобия. Проверих че нямам страх от тесни и малки помещения, само ужасно голям, паничен, истеричен страх от високо.
Естествено близките ми и приятни хора не ми пречат като навлизат в личното ми пространство, но другите могат да ми докарат световъртеж.

Може да питах в Яху-отговори, какво разстояние е нормално за общуване между познати. ;)

Tri O Five

@ Yalta. Приятно като за сряда вечер.
Мисля че, трябва да започна да посещавам джаз заведения, действа презареждащо.
Иначе мацката, която пя - или обувките и бяха неудобни или беше твърде притеснена, а може би и двете, защото не се справи така, както очаквах...
Като цяло - страхотно, леко, потъващо. (кадифе?!) :)
Антистрес. :)

неделя, май 06, 2007

събота, май 05, 2007

Закачи се

Най-новото място за мен в мрежата, към което съм се пристрастрила е Yahoo-отговори. :)))

Ала-бала

Напоследък се губя и смея да твърдя, че това ми харесва (не ме убивайте с камъни). :)))
Нищо специално не мога да споделя в Мушкато и за това предпочитам да не пиша изсмукани от пръстите глупости.
Това е и причината да обърня мястото на Фотоалбум и за да не противореча на думите си ето една снимка - взета от тиллейт. (ВанКо из дъ бест фотографъ') :)