Google: когато си тъжен

намери за мен едно страхотно стихотворение на Дамян Дамянов от "Още съм жив".
не знам под какви права е запазено, но все пак ще го напиша тук, защото много ми допадна.

А беше хубава неделна сутрин, жалко че следобедът се развали.

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!