Просия и други ежедневни

1) Днес една добре облечена възрастна жена ми поиска пари. Каза че никога не би искала, ако не била болна. Лекарствата са и скъпи.

Аз категорично и отказах, въпреки че и бяха пълни очите със сълзи.
Бих казала, че и отказах леко грубо. Казах и с категоричен тон, че - не, няма да и дам пари.
Съжалявам, че нямах възможност да и обясня защо постъпвам така.

Като цяло съм склонна и ми се случва да дам пари само на възрастни просяци и на музиканти, които наистина ме впечатляват.
На майка с дете (обикновено са от ромски произход) никога не давам, нито на малко деца или на хора с недъзи.

Бих дала на млад човек пари, ако виждам че е изпаднал във временна безизходица.
Пример: Една моя приятелка веднъж я спрял автобуса, с който пътувала на околовръстното. Тя обаче в този момент нямала пукната стотинка в себе си, не знаела в кой квартал се намира и трябвало да хване градски транспорт, за да стигне до жилището си. Ако беше в София, предполагам че щеше да рискува и да се качи на късмет или да има студентска карта за пътуване. Но в града, в който се намирала се плащало директно на контрольора и студентското намаление е 50% отстъпка от цената на билета.
За това и се наложило да изпроси ценните стотинки. Разказа ми с какво отвращение и погнуса са и ги е хвърлило младото момиче, от което е поискала.
Нямала е време да и обясни подробно защо е изпаднала в такава ситуация, а и се съмнявала, че историята щяла да бъде от значение за самия процес на просене.

Защо не давам пари на просяците?
Най-маловажната причина е че издръжката им не е моя отговорност, а на социалното министерство. Да, но и то не е добро, както много други неща.
Но специално за майките с деца съм чувала, че помага доста.
Също така на инвалидите и на част от пенсионерите осигурява материални помощи от вида на сума за поемане на сметките за ток през зимния период и раздаване на твърдо гориво на преференциални цени и други.
Знам, че пенсиите им не са достатъчни, но моята баба и дядо никога не са просили, а вземат също толкова ниски и плащат големи суми за лекарства.
Майка ми е инвалид, но не стои на улицата, за да проси и въобще личният ми досег до хората в сходно затруднено положение показва, че не е лесно, лишаваш се от доста, но можеш да се справиш и без просия.

Най-много ме дразнят трудоспособните просяци. Защо просят вместо да си намерят работа?
Все нещо могат да си намерят, може да е на най-ниското ниво в йерархията - чистач, общ работник и сходни, но все е работа, вместо просене. Как може да има хора, които вършат такава дейност и живеят без да просят, а другите не могат?

2) Докато времето ми позволяваше - често обядвах в парка до офиса ми. Харесва ми да гледам зеленината и да си почивам от затвореното помещение на работното ми място.
Цяло лято съм обядвала в този парк. Това не знам колко дни са, но определено са доста. Вчера реших да се порадвам на есенното слънце и пак да похапна на някоя пейка. Както всеки ден трупах боклуците от обяда си до мен и както обикновено ги изхвърлих в най-близкото кошче.

Различното този път бе, че една циганка от поддръжката на парка дойде при мен докато си похапвах ябълката и ми каза със заповеднически тон - "Да си изхвърлиш боклуците в кошчето!". Тонът и бе нещото, което направо ме изкара от равновесие.
Все пак се сдържах и учтиво и отговорих - "Всеки ден правя така."
А тя изключително злобно ми отговори - "А у дома така ли правиш?".
Тук едвам не се задавих от отхапаното парче ябълка. А тя вече сърдито се отдалечаваше от мен. Все пак аз и подвикнах - "Имах предвид, че всеки ден обядвам в парка и винаги си ги изхвърлям там". Но тя въобще не ми обърна повече внимание, въпреки че съм сигурна, че ме чу. Продължи да се отдалечава от мен и да мърмори нещо, най-вероятно срещу мен.

Когато някой ми нарежда с подобен тон да свърша нещо, винаги ме кара да направя точно обратното. Има тонове на хора необвързани с моя живот, които ме карат да ги игнорирам или да върша напук на това, което ми казват. Много ме ядоса начина, по който тази жена се намеси в почивката ми. Бих го сравнила съвсем метафорично с това:
Представете си, че стоите в райска градина, наслаждавате се на красотата и хубавото време и изведнъж - бам! става студено и ветровито и дъждовно, каквото е сега времето. Как ще ви се стори това?

3) ТВ журналистите или т. нар. репортери са най-нисшите същества.
Казваш им, че не желаеш да те снимат и въобще по какъвто и да е начин да участваш в репортажа им и въпреки това в момента, в който спреш да ги следиш вече те снимат.