по-далеко от носа и една ежедневна история

Аз ли не виждам по-далеко от носа си или наистина не забелязвам всички сексистки неща в рекламите около нас, които някои личности постоянно показват?!
А може би вече толкова съм свикнала с всички тях, че те са станали част от фона, от шума, който игнорирам?

Сутрин и вече си ходя пеш към и от работа, но не използвам плейъри т.е. не слушам музика (от както си счупих брутално последния плейър, но това е много садо история...). Днес си мислех, че така се зареждам, почивам си. Градският шум го игнорирам достатъчно умело и след всички шумове и говорене на работа - тази мнима тишина ми действа добре. Това е времето, когато няма нужда да слушам да съм концентрирана върху нещо. Може би е по-добре да не слушам музика в този период.
Защото музиката ме ангажира.

Но музиката също може и да ме изключи за малко от всичко, което се случва между петък и четвъртък. Жалко, че напоследък изключвам изключително рядко. Ще ми прегреят батерийките.