четвъртък, юни 24, 2010

Lyrics - Неглазиран порцелан

Hey, Hey, Hey, Woman, it's alright.
Hey, Hey, Hey, Woman, it's alright.

In my dreams I'm dying all the time
When I wake its kaleidoscopic mind
I never meant to hurt you
I never meant to lie
So this is goodbye
This is goodbye

Hey, Hey, Hey, Woman, it's alright.
Hey, Hey, Hey, Woman, it's alright.

Tell the truth you never wanted me

Tell me...

In my dreams I'm jealous all the time
Then I wake I'm going out of my mind
Going out of my mind

Hey, Hey, Hey, Woman, it's alright.

сряда, юни 23, 2010

Аман от фестивали - част 2



След пристигането ми в Пловдив и установяването, че съм забравила името на булевард "Руски", реших да тръгна все пак в посока подобна на тази, която си спомнях от картата. Така се оказа, че съм тръгнала по най-прекия път към центъра на града - ул. "Иван Вазов".

Изключително усмихнато посрещнах площада пред пощата в Пловдив, щеше ми се дори като Ботев да целуна земята, след слизането на брега от Радецки. ;) Бързо прецених ситуацията с цел намирането на подходящ човек, когото да попитам "А сега на къде?".

В събота рано сутрин в празнични дни, децата на Пловдив не спят или играят пред компютрите, те участват в игри, състезават се и печелят награди. :) Имаше десетки дечица и се чудех как да пробия до някоя добронамерена майка, когато видях подходящия човек. Един тийнеджър с опърпани дънки и кецове. "Този е от нашите" си казах на ум аз и го помолих да ми обясни на къде да поема.

Знаех си, че някой ден доброто ми отношение към туристите и подробните обяснения за маршрути, които съм давала, ще ми се върнат и на мен. Момчето вървя с мен няколко метра, докато стигнем главната улица, обясни ми как да стигна до музея и ми пожела успех. Единственото, за което не успя да ми помогне е кое кафене по главната има wifi и-нет.

Вървях си аз и се чудех къде да изпия едно чайче, докато се разсънвам, тъй като имах още доста време до началото на фест-а, оглеждайки за познати марки кафета с традиционно wifi покритие (тип Costa, Onda, ...), когато пред мен се изпречи McDonald's. I'm loving it, си казах и нахлух за живителен черен чай и усмихната от етиекта за wi fi.
Късметът ми обаче отново се беше унесъл в дрямка и точно тогава в McD нямаше и спомен от интернет, само локалната мрежа на заведението. Все пак извадих ноутбуука си, разгледах картите, които си бях запазила и намерих контактите на хостела, който си бях харесала.

Обадих се на една любезна жена в хостела, която ми каза, че има свободни места, обясни ми на къде да вървя и ме покани да отида да се регистрирам при тях. :)

............
Дали намерих хостела и музея и как се развива феста и почивните ми дни в Пловдив, четете скоро...

събота, юни 19, 2010

In the summer in the city

Обичам лятото!!!
Дори и да нямаш пари, достатъчно е да излезеш и да се разходиш по централните части на града и ще намериш някое интересно безплатно мероприятия.

Толкова ми е безгрижно лятно време. Малко дрехи = малко проблеми. Достатъчно е да имам сандали и рокля и мога да обиколя целия свят, ако е лятно време. :)))