Аман от фестивали - част 1

Станат ли средно дневните температури над 20 гр.Ц. и у нас започват фестивалите. Общо взето всяка седмица някъде се случва фестивал специализиран и посветен на различна тема или просто за забавление с различна музика... ;)

Като стар фен на подобен тип мероприятия, нямаше как да изпусна фен-феста на японското кино и култура в гр. Пловдив.

В Пловдив съм ходила само веднъж - отново на културно мероприятие, една изложба и останах в града точно една нощ. Пристигнах вечерта и си тръгнах рано сутринта, като през цялото време бях водена от местен домакин. Т.е. ориентацията ми в града - липсва.

В същност до последно се чудех дали да отида изобщо до Пловдив, имайки предвид, че не се ориентирам и че по-добрите ми приятели от там, нямаше да ги има, тъй като бяха избрали други дестинации за почивните дни. Към 1:00 часа през нощта, все пак желанието ми да присъствам надделя над финансовата ми криза и си принтнах като файлове няколко карти на гр. Пловдив и се опитвах да запомня от къде трябва да мина, за да стигна от гарата до регионалния историчски музей, където се състоеше феста. Разбира се опцията за такси щеше да бъде в най-краен случай, заради условието да изхарча минимални средства, поради личната ми финансова криза.
Разгледах и няколко хостела и избора ми се спря на Guest House, основно заради близостта си с музея.

Нагласих часовника за 5:50 сутринта и хванах експресния влак до Пловдив в 6:30 сутринта от близката ми гара Подуяне. Спала по-малко от 4ри часа последната нощ си мечтаех как приятно ще подремна един-два часа във влака. Но се случи до мен да седне ветеран от Втората световна война, а аз тъкмо четях броя на L'Europeo посветен на 65 години от победата над нацизма. Та завързахме интересен разговор на тази тема и сънят беше оставен за по-късен етап.

Бъбрейки ведро с генерала ОЗ стигнах неусетно до гарата в Пловдив, слязох ведро от влака и се опитвах да си спомня името на булеварда, по който трябваше да поема, тъй като не ми се вадеше лаптопа, за да гледам картата, която си бях запазила.
Минах през подлеза пред гарата от другата страна, но името на главната улица така и не ми идваше на ум, освен че започваше с буквата Р. Рано сутрин в събота, по време на почивни дни пред гарата в Пловдив не се срещат особено много хора, освен не любезни бабички. Те, на любезния ми въпрос 'Извинете, може ли да ми помогнете?', отговаряха не дружелюбно 'НЕ!' и се отдалечаваха скорострелно в друга посока.


............
Дали се загубих в Пловдив или не и какво се случи от тук на сетне, четете скоро... ;)