Още едно: ЕДНО

След юлското едно, дойде време и за това през август.
Отново едноседмичен отпуск, и тъй като този е последният ми за това лято едно-то тук е по-меланхолично.

Августовското едно не идва преди началото на почивката, а в нейният край - остава само един ден от нея. До тук тя мина без снимки, тъй като си гласях багажа рано сутринта и много ми се спеше.
Останалият един ден мисля да го отразя и в снимков дигитален формат с типичното за мен неумение във фотографирането.
Последният ден мисля да изкарам във възможно най-добрата компания из близката Витоша.
Очаквам да ми е изключително приятно.

Но поради наближаващия понеделник и края на отпуската в главата ми се завъртя ето това парче:

One day maybe we will dance again
Under fiery skies
One day maybe you will love again
Love that never dies

One day maybe you will see the land
Touch skin with sand
You've been swimming in the lonely sea
With no company

Oh, don't you want to find?
Can't you hear this beauty in life?
The roads, the highs, breaking up your life
Can't you hear this beauty in life?

One day maybe you will cry again
Just like a child
You've gotta tie yourself to the mast my friend
And the storm will end

Oh, don't you want to find?
Can't you hear this beauty in life?
The times, the highs, breaking up your mind
Can't you hear this beauty in life?

Oh, you're too afraid to touch
Too afraid you'll like it too much
The roads, the times, breaking up your mind
Can't you hear this beauty in life?

One day maybe I will dance again
One day maybe I will love again
One day maybe we will dance again
You know you've gotta
Tie yourself to the mast my friend
And the storm will end
One day maybe you will love again
You've gotta tie yourself to the mast my friend
And the storm will end