След пристигането ми в Пловдив и установяването, че съм забравила името на булевард "Руски", реших да тръгна все пак в посока подобна на тази, която си спомнях от картата. Така се оказа, че съм тръгнала по най-прекия път към центъра на града - ул. "Иван Вазов".
Изключително усмихнато посрещнах площада пред пощата в Пловдив, щеше ми се дори като Ботев да целуна земята, след слизането на брега от Радецки. ;) Бързо прецених ситуацията с цел намирането на подходящ човек, когото да попитам "А сега на къде?".
В събота рано сутрин в празнични дни, децата на Пловдив не спят или играят пред компютрите, те участват в игри, състезават се и печелят награди. :) Имаше десетки дечица и се чудех как да пробия до някоя добронамерена майка, когато видях подходящия човек. Един тийнеджър с опърпани дънки и кецове. "Този е от нашите" си казах на ум аз и го помолих да ми обясни на къде да поема.
Знаех си, че някой ден доброто ми отношение към туристите и подробните обяснения за маршрути, които съм давала, ще ми се върнат и на мен. Момчето вървя с мен няколко метра, докато стигнем главната улица, обясни ми как да стигна до музея и ми пожела успех. Единственото, за което не успя да ми помогне е кое кафене по главната има wifi и-нет.
Вървях си аз и се чудех къде да изпия едно чайче, докато се разсънвам, тъй като имах още доста време до началото на фест-а, оглеждайки за познати марки кафета с традиционно wifi покритие (тип Costa, Onda, ...), когато пред мен се изпречи McDonald's. I'm loving it, си казах и нахлух за живителен черен чай и усмихната от етиекта за wi fi.
Късметът ми обаче отново се беше унесъл в дрямка и точно тогава в McD нямаше и спомен от интернет, само локалната мрежа на заведението. Все пак извадих ноутбуука си, разгледах картите, които си бях запазила и намерих контактите на хостела, който си бях харесала.
Обадих се на една любезна жена в хостела, която ми каза, че има свободни места, обясни ми на къде да вървя и ме покани да отида да се регистрирам при тях. :)
............
Дали намерих хостела и музея и как се развива феста и почивните ми дни в Пловдив, четете скоро...
сряда, юни 23, 2010
Аман от фестивали - част 2
Засадено от Des в 10:54 сл.об.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
е как не съм знаела, че си имате блог :)
интересни самотни пътешествия Дес, напомнят ми за мен самата преди 7-8 години :)
Публикуване на коментар