събота, януари 31, 2009

В кавички:

"Понякога ми липсват хора, които още не познавам."

събота, януари 24, 2009

Сатурнова дупка

Намирам самоувереността, за едно от най-важните качества, които човек трябва да притежава.
Толкова много време ми отне, за да изградя своята увереност.
А сега се сгромолясвам всеки ден, всяка вечер, всяка нощ. Особено трудно е сутрин.

Липсва ми енергия, вътрешна сила, за да подредя нещата, да начертая пътя, да видя следващия момент. Предвкусването на бъдещето, погледа напред, чертата на водолея, с която е толкова специфичен. Губя го, почти го няма в мен.

Толкова много години съм го самоизграждала, оформяла съм се, учила съм се, проверявала съм различните пътища през различните мирогледа. Сега съм като слепец, не виждам нищо пред себе си, губя и мига, настоящето се изплъзва, като песъчинките между тясното гърло на пясъчният часовник. Всичко, което ще ми е остане е пълна с малки несвързани парченца долна стъкленица и празна горна. Пясъчен часовник, изтичащ по-бързо, от колкото ми трябва, за да събера сили, за да обърна посоката.

Много загубени моменти, трябва да преживея отново. Трудно е, когато си избързал напред, да спреш, за да събереш вересиите си. За да попълниш дупките в миналото, да нормализираш темпото. Да събереш цялата реколта, за да бъде плодородна годината.

Нямам увереност. Нямам сила. Не вярвам в себе си.
Лъжа. Умело. Другите. Себе си.

Но идва един момент в годината, когато цялата ми приспана съвест се събужда и не ме оставя да спя.
Някой хора преживяват този момент преди новата година. Теглят чертата, правят равносметки, чертаят бъдещи планове. Вероятно тогава е по-лесно, покрай подаръците, срещите със семейството, празненствата с приятели.
За мен той идва месец по-късно. След изтощението от празниците, когато всички вече се набрали скорост. За мен настъпва момент на безвремие, на отпускане по течението. Моментът, в който тегля чертата и гледам – минуса, който сборът изкарва.

Аз съм собственият си среднощен кошмар.

Затварям се в себе си, пускам щорите, спускам завесите, изгасям лампите, духам свещта и чакам. Чакам самата себе си, да се завърне при мен.

събота, януари 17, 2009

Сън ли бе - да го забравиш

Понякога много ме е страх от съня - искам никога да не ми се налага да спя.
Друг път се успокоявам с него.

вторник, януари 13, 2009

В кавички:

"Всички сме родени под звезда, която опеделя съдбата ни."

Чувам

Една седмица страдах от недочуване.
Днес лекарката ми оправи звука. :) Съраунда е на линия отново.

Кажете нещо - мога да ви чуя. ;)

петък, януари 09, 2009

Преоткриване

Да преоткриеш някоя своя страст спала в последно време може да е изключително приятно. Аз отново започнах да чета за японската култура, на която се възхищавам вече от години.
Какви ли не странни неща се случват по време на криза.. :)

Аз например се опитвам да се стопля под одеалото гледайки анимета и запомняйки по някоя и друга японска дума от тях. はい ;)

Чета и този сайт - http://japanesecultureandlanguage.blogspot.com/

събота, януари 03, 2009

филмът на живота

гледах един от най-силните филми, които съм гледала въобше.
а няма с кого да споделя силното впечетление, което ми направи...

мисля си, че ме впечетли толкова силно и заради този факт. :)
въпросът е - аз какво ще избера и какви грешки ще извървя.