Ирин - Пирин

Въпреки, че всички планове за похода ми в Пирин това лято да се провалиха, похода се състоя и макар да не беше такъв какъвто беше планиран остави много ярък и жив спомен. Местата през които минах бяха невероятни, времето беше невероятно, а природата божествена. Ето и малко снимки и панорами

Mail memories: aloha ti jiwotno

Здр Дисе

Какви са тези писма от тебе ва филе ва

Искам да ти кажа, че си права за живота и е време да се вземеш в ръце, защото няма кой да ти налива акъл.

Ок?

Знам че е супер гнусно да живееш без цел защото и аз се чувствам така доста често, но мисля че ако решиш нещо винаги можеш да го постигнеш и въпросът е какво искаш. Тук в Англия всички са дошли, защото искат нещо, повечето искат пари, за да си купуват разни собствености. А аз съм също объркана какво искам и какво правя тук, но мисля, че е по-добре да съм тук от колкото в Бг с всичките тия проблеми и простотии и особено в нашето семейство. Чадо мое отиди на морето там животът е по-различен, не е много по-лесен, но е друго. Върви там да поживееш дори за едно лято и ще се промениш. Но трябва да знаеш, че както има яки хора така има и отрепки, от които да се пазиш и които не винаги можеш да разбереш какви са...

От едно известно време си мисля твърде много за нашата къща в Орешака, където ще живеем на старини. Ти знаеш ли колко много трябва да работим, за да си позволим такова нещо аз тук не мога и не мога да спестя, доста тъпо нали?! Помисли си сериозно какво искаш за в бъдеще и дали би искала такъв дом (дори да ти звучи тъпо и не реално в момента). Ако обединим сили, пари и усилия може и да си го позволим. Надявам се това да не ти звучи алчно и твърде далечно, а по-скоро да решиш, че трябва да спестяваме пари – а това е много много сложно. Трябва да помислим за живота след време. За инфраструктурата мой... (не си живял ве мой, не си разбрал ве мой, и живота хич не е лесен, мой...)

Помисли си за бизнес план как да се справим с кризата и как да спестим пари – и двете от нас, allright?

Не искам това писмо да ти звучи алчно и егоистично заради думите пари, пари, пари, но искам да си поставиш цел за своето бъдеще и за удобствата и хармонията в живота си, в които надявам се и аз да присъствам усилено и наблизо.

Липсваш ми много и искам да мислиш, да проучваш и до две седмици да има готово решение за близкото ти и далечното ти бъдеще. Все пак си умна и приличаш на мен. Обичам те и скоро ще ти се обадя, а ти мисли.

ДА ИМАШ МЕЧТИ, ТОВА ОЗНАЧАВА ДА СИ СТЪПКА НАПРЕД ПРЕД СЕБЕ СИ И ПРЕД ПРОБЛЕМИТЕ СИ!!!

увидимса

Страх

След леко и безгрижно бързо отминалите летни дни с първият привкус на падналите листа, идва страхът ми от неизвестното бъдеще.

Знам, че все още е рано за пост-летни депресии, но планът към въпроса “А сега накъде?” дочувам достигнал е вече моите стъпки по новата несигурна пътека, която чертая в гората.

Традиционно за мен започва да става есенното преместване в ново жилище, а то е съпроводено с много проблеми. Издирвания, огледи, разочарования, достигащи панически хаос.

Но тази есен дори то ми се струва мимолетно проблемче с лесен изход, нещо като встъпителна загадка в играта.

Само-разпилявайки постигнатото до тук се поставих на кръстопътя, от който си мислех, че съм излязла преди няколко години. Но книгата-игра (както метафорично наричам живота си) се оказа по-сложна от началните страници и привидно лесните встъпителни решения.

Страхът ме сковава и става все по-трудно за мен да открия истинските си цели и важните битки, за да пристъпя по-близко до мечтата. А тя е медуза – пари и се пързаля, бяга от пръстите ми и напразно сякаш се боря с вълните и силата на морето, за да я усетя вътре в мен.

Частицата, която ми даде сили за драстични промени и резки прехвърляния към други бряг, е замряла в мен, оставяйки ме на чисто, но страшно – стерилно чисто, да открия сама екзистенциалът си.

От Хаоса до Реда (историята за IZaNaMI*)

"В онези прастари времена Небето и Земята не бяха още разделени, а елементите "ин" и "йо" бяха едно цяло. Те представляваха хаотична маса, която наподобяваше яйце с размити очертания и съдържаше зародиши.
По-чистата и по-благордно част се разстла тънко и така възникна Небето, а по-тежкият и по-грубият елемент се утаи и стана на Земя.
По-финният елемент се спояваше с лекота, втърдяването обаче на по-тежкия и грубия елемент протичаше тежко. За това първо се появи Небето, а едва след това - Земята. А после от тях се появиха божествените същества.
Те за това казват, че когато започнал да възниква светът, земната твърд, от която била направена сушата, плавала наоколо като риба, игриво мятаща се по повърхността на водата."
С тези думи започва "Нихонги".

* Само в много редки случаи можем въз основа на описанията в "свещените книги" "Коджики" и "Нихонги" да кажем как изглеждат шинтоистките божества. По принцип шинтоистките божества нямат точно определен външен вид, а изображенията, които могат да се срешнат в живописта или скулптурата, отразяват индивидуалните представи на отделните художници. Шинтоистките храмове по правило избягват пластичните изображения.

Според японската митология, Изанами е богиня на сътворението и смъртта, както и бивша съпруга на Изанаги.

Богинята на сътворението

Първите богове призовали две небесни създания към съществуване, мъжът Изанаги (Мъжът, който призовава) и жената Изанами (Жената, която призовава), като им възложили създаването на първата земя. За да им помогнат дарили Изанаги и Изанами с копие, украсено със скъпоценности., наречено Аменонухоко (Небесно Копие). Двете божества отишли след това на моста между Небето и Земята, Аманоукихаши (Небесният Плаващ Мост) и с копието разпенвали морето долу. Когато капки солена вода паднали от копието, те се превърнали в острова Оногоро (Самообразувалия се). Те се спуснали от Небесния мост и направили домът си на острова. Евентуално те поискали да бъдат бракосъчетани, за това изградили пилар, наречен Аменомихашира и около него построили дворец, наречен Яхиродоно (Стаята на осемте стъпки). Изанаги и Изанами заобиколили пиларът от противоположни посоки и като се срещнали от другата му страна Изанами казала своя поздрав първа. Изанаги помислил, че това не е правилният начин, но така или иначе бракосъчетанието било извършено. Но двамата младоженци в онзи малд все още свят не знаели по какъв начин да пристъпят към консумиране на брачния си съюз. Добре че видели една просветена в това отношение двойка птички и с присъщата на боговете съобразителност тутакси схванали каква е работата.

Имали две деца: Хируко (Детето на водата) и Авашима (Островът на балончетата), но били лошо направени и не се считали за божествени.

Сложили децата в лодка и ги пуснали по морето, след което запитали другите богове какво грешно са извършили. Те им отговорили, че мъжкото божество е трябвало първо да каже поздрав по време на брачната церемония. Така Изанаги и Изанами заобиколили пилара отново и този път Изанаги проговорил първи, когато се срещнали, така бракът им бил успешен.

От техният съюз се родил Охияшима или осемте велики острова на Японския архипелаг: Хоншоу, Шикоку, Кюшу, Садо, Оки, Ики, Цушима, Ошима. Хокайдо, Чишима и Окинава не са били част от Япония в древните времена.

Те създали още шест острова и много божества.

Изанами умира давайки живот на Кагучи или Хомосуби (Богът на Огъня). След това е погребана в планината Хайба на границата на старите провинции Изумо и Хоки, в наши дни Ясуи и Шимейнската префектура.

Изанаги толкова се ядосал от смъртта на съпругата си Изанами, че убил новороденото дете, от което се създали нови божества.

Богинята на смъртта

Изанаги оплаквал смъртта на Изанами и предприел пътуване до Йоли (Сенчестата Земя на Мъртвите). Той търсил Изанами и скоро я намерил. Отначало Изанаги не можел да я види, заради сенките, които закривали присъствието и. Въпреки това, той я помолил да се върне с него.

Изанами му казала, че е твърде късно. Тя вече била яла храната на подземния свят и станала част от земята на мъртвите. Не можела вече да се върне към живите.

Изанаги бил шокиран от тези новини, но отказал да последва желанието и да напусне тъмната прегръдка на Йоли.

Докато Изанами спяла, той взел гребенът, който държал дългата му коса и го запалил като факла. Под внезапния лъч светлина, той видял ужасният вид на някогашната красива и грациозна Изанами. Сега тя била гниеща плът с червеи и други отвратителни създания обезобразяващи тялото и.

Викайки силно Изанаги не можел повече да контролира страхът си и го ударил на бяг, искайки да се върне към живите и да изостави мъртвата си съпруга. Изанами се събудила пищейки от възмущение и тръгнала да го гони. Диви шикоме (сатанински жени) също преследвали Изанаги, инструктирани от Изанами да го върнат.

Изанаги се промъкнал бързо през изхода и бутнал гигантска скала на дупката на пещерата, която служела като вход за Йоми.

Изанами извикала иззад непроходимата барикада и казала на Изанаги, че ако я напусне сега, тя ще убива 1000 обитатели на живия свят всеки ден, а той яростно и отвърнал, че в този случай ще дава живот на 1500.

Историята има както силни паралели, така и значителни разлики с гръцките митове за Орфей и Евредика, както и мита за Персекона и Деметър; Майският мит за Итзамна и Иксчел; Акатско/Шумерският мит за спускането на Инанна в Подземния свят. А шкоме например е паралел към менадите, които Орфей разкъсал на парчета.

So where the bloody hell are you?

виж и филмчето. предполагам че ще ти хареса... :) австралийският английски е интересен ;)

Обратно

Знам, че не чакате с нетърпение завръщането ми в “пишещите блогчета” среди, но нещастието вече се случва. Така че спрете молебените си за дъжд по морето, аз вече съм отново с вас в “дълбокото” ежедневие.

Първото нещо, което е завладяло страстите и мислите ми и искам да споделя с вас след почивчицата е липсата на един симпатичен, за моите очи, сайт в блогърския граунд.
Не знам кога и на мен ще ми “избуши бушона” и ще затрия всички вехти спомени, които мушкам тук, но за сега дишайте неспокойно в очакване на следващия абсурд родил главата ми.
Та за сайта, който ми липсва. Не мисля, че организацията му в предишния вид някога ще се върне, защото би било крачка назад в развитието... Но е вероятно аз да не съм напреднала толкова бързо, тъй като нещата, които се случваха в него, все още не са отживели за мен.
Ако и на теб ти липсва някой сайт, приятелю (или не), винаги можеш да си припомниш вкуса на доброто старо време чрез верния ти иконом-помощник, известен и като, бай Гугъл.

Тъй като след отпускарските дни ме е налегнал лек мързел и благородство мисля да не ти губя времето много и да прескоча напред във второто (и за твоя радост) и последно нещо, което ще прошепна на белия ми приятел-лист.
Вчера спонтанно ходих за една нощ над Горна Баня. Мястото е очарователно и аз си изкарах страхотно.
Замислих се обаче, защо красивите кътчета около София досега винаги ми биват показани от инвазирали столицата провинциалисти?!?!?! А софианчето, в случая мой приятел, ми обясни, че не е посещавал планините наоколо от крехка детска възраст, която е съхранила в него единственият спомен, че горе било приятно хладно в летните жеги. Предпочитал разходките по “Витошка”, отколкото по нейната адаша.

disorganization = дес-организейшън

Без никаква организя протича и таз годишното ми заминаване за моренцетототото...

Довчерашното ми тормозене на добричкият ми шеф най-накрая подейства и той ми заяви - "Заминавай!". - Да се разбира нещо от рода на - айде махай се, че ми писна да ме тормозиш всеки ден с твоето море и еди кога си те очаквам сутринта бодра смяна на работа :).

Все още не съм си нагласила прехвърлянето и подготовката за източването на банковите ми сметки и билет за влака нямам, но такива неща винаги може да свършиш и в последната минута на възможното - примерно към 5:30 следобяд. Разчитайки, че банковите и жп - служителките вече са си починали (не умрели, а изкарали отпуската си) и няма да са толкова бюрократично агресивни и не дружелюбни.

Палатка така и не си купих, тъй като моята (изгоряла от слънцето вече, предполагам) сестра до късно снощи се двоуми дали да дойде с мен на къмпинг. Последното и (дали не трябва да се чете като предпоследно!??) решение е да не я очаквам.
Надявам се все пак да намеря някое свободно местенце, където да пренощувам.

Няколко пъти (стотина поне) повторих на моите приятели, че отпуската ми по план график е от 14ти до 18ти август, а опън еър-а започва на 11ти. Разбира се, обаче те се бяха подготвили за ранното заминаване на 10ти, докато съвсем случайно не се чухме на 7ми, за да им каза за 101-ви път, че плановете са съвсем различни.
Което промени изцяло красивата картина, която протовно на волята ми, съзнанието рисуваше за подредбата на почивните дни.

Дали ще стигнем до Варна утре - не се знае естествено още, тъй като аз нямам билет и ще разчитам на добрият (не Уил Хънтинг) си късмет, както обикновено.

Освен всичко това, Мартин ми предложи да пътуваме заедно с нощният влак, но ответ по този въпрос от мен все още няма, тъй като незнам за кой влак ще се вредя с билет - междудругото, ако някой своенвременно чете този ми пост и знае дали има билети за влаковете до Варна да ми предаде тази информация навреме плийз! :)
Съобщение по гълъб относно пътуването ми ще пратя на Марто, веднага след като и аз самата бъда осведомена по въпроса.

Каквато и да е информация относно местонахождението ни по преспиването - никой от нас четиримата няма естествено, на място и пак с добрия чичко Късмет се надяваме да не се наложи да се спрем на така нежеланият от беленската дружина план - спане по палатки в най-близкият до Созопол къмпинг. Тук е момента да ви напомня, че ако сте имотен магнат от созополският край предожения на цени в рамките на разумното за сезона (ако съществува такова определение въобще ?!?) се приемат до събота/неделя следобяд.
Уточнение за денят няма - както би трябвало да ви е станало от по-горният текст.

Подготовка на багаж и всякакви такива дреболии - ще бъдат извършвани до последната минута преди потеглянето към централната гара. Само да не забравя да си купя паста за зъби, че останалата в къщи стига за още 3-4 дена само.

И други неща мислех да напиша, но се залутах в мислите си нещо...

Този пост е хаотично, несвързано и неграмотно написан. Благодаря ти, че стигна до тук в неговото четене. :) Весело изкарване и на теб. А да, и хубаво време да ни сполети всички!