неделя, ноември 29, 2009

В кавички:

"Love is 99% pain. That's why the remaining 1% is so amazing."

петък, ноември 27, 2009

OST of The Life - Dead Man Walking

Ти ми действащ като наркотик.
Еуфория, смях, нашата специална буква о.

После дълго време нямаш време за мен.
И аз съм като ходещ мъртвец.

Днес открих трупа под леглото си.
Това съм аз, когато ти си далеч и студен.

Sailing on my every step
Inching off of the earth...
It’s magnified
by the things I've done
The thing that I've become

Every lift of my hand,
Coffee cup up and back,
Is magnified
by the things I've done
The things I've seen, the things I've caused,
I'm a dead man walking.

The hammer that I once brought down now hovers over me.
Casts a shadow, a cross/across onto me.

The hallways are all mocking me.
What I've become they're all mocking me.

I'm a dead man walking. A dead man walking. A dead man walking.
I'm a dead man walking. Dead man walking. Dead man walking.

петък, ноември 13, 2009

Списъци

* харесва ми и да мълча по телефона с теб...
* искам да кажа на непознат, че го харесвам много...
* чудя се дали е добра идея да си разменя списък с някой за нещата, които ще разказваме след време един за друг...
* всичко това е тайна, така че не казвайте на никого, че сте го прочели :)

събота, ноември 07, 2009

В кавички:

"Направени сме от същото, от което са направени и мечтите."

В кавички: "Бурята"

"Направени сме ние

от сънища и сън отвред обгръща

тоз малък наш живот!"



У. Шекспир

сряда, ноември 04, 2009

Приказка за Веселата старица с оризовите топчета

Отдавна отдавна живеела старица , която много обичала да се смее и да прави топчета от оризово брашно.

Един ден докато си правела топчетата едно от тях се изплъзнало от ръката и, търколило се на пода в малката и кухничка и изчезнало. Търсила следи старицата и съзряла дупка в пода. Напъхала си ръката с надеждата да улови топчето си, но пода се разтворил и тя пропаднала в него. Падала дълго, но не се наранила и когато усетила твърда земя под краката си, видяла че стои насред някакъв път. Заприличал и на пътя, който водел до къщурката и и се заозъртала със замръзнала усмивка. Под земята било толкова светло... като бял ден, но илюзията се създавала от огромните оризища, които се простирали от двете страни на пътя.

Хукнала по стръмнината му да си гони оризовото топче. Тичала викала му и не се спирала.

Не след дълго, край пътя веселата старица съзряла един каменен Физу и го попитала дали е виждал нейното оризово топче. Той отговорил, че го видял да се търкаля край него, но я предупредил да не продължава да тича по стръмния път, защото в края му след реката живеел злият Они , който похапвал хора.

Не го послушала старицата, разсмяла се и продължила да си гони топчето.

Така срещнала и втори и трети Физу, като последния я накарал да клекне до ръкава му, защото се задавал злият Они. Скрила се старицата, а Они се приближил и започнал да души във въздуха подозрително.

Усетил човешката миризма и запитал физу дали наблизо има човек. Физу излъгал, но Они се доверил на нюха си и настоятелно продължил да нюха наоколо.

Веселата старица не се сдържала и се измяла, а Они протегнал дългата си ръка и я измъкнал от скривалището и. Старицата продължила да се смее и разказала на Они за оризовото си топче. Размял се и той ... смеейки се и обещал, че ако отиде с него в къщата му и му готви, няма да и стори нищо лошо.

Смеели се и вървели... стигнали до една река , която ги деляла от дома, качили се в лодка и Они загребал към отсрещния бряг. Когато пристигнали той и показал голямата си къща и кухнята, където ще готви. Дал и една дървена лъжица , гърне с вода и едно оризово зърно и и казал да бърка с лъжицата зърното, докато се напълни гърнето с ориз. Процедурата траела само няколко минути и странната старица била доволна от леката работа. Минало така доста време. Веселата старица готвела с вълшебната лъжица, но и писнало и се затъжила за къщичката си и малката си кухня в която си правела оризовите топчета. И смеха и помръкнал...решила един ден да избяга. Издебнала момент в който Они не бил в къщата , грабнала вълшебната лъжица и право при реката в лодката.

Загребала смело и напреднала, но скоро Они се върнал, разбрал че готвачката я няма и хукнал да я гони. Видял я от брега как усилено гребе и започнал да пие речната вода. На помощ му се притекъл още един Они и двамата така загълтали, че скоро пресушили речното корито и лодката на старицата заседнала . Мигове по късно, когато вече били почти до нея, тя размахала дървената лъжица пред тях и лицето и се изкривило от смешни гримаси. Они избухнали в силен смях, но водата се изляла от гърлата им и напълнила отново речното корито. Старицата реагирала бързо и съвсем скоро била на отсрещния бряг. Веднъж стъпила на твърда земя, побягнала по пътя без да спира и да се обръща назад и скоро била пред къщурката си.

Отново заживяла щастливо и както преди продължила да прави любимите си оризови топчета, като за разнообразие си готвела с вълшебната лъжица.

вторник, ноември 03, 2009

Част от един японски мит

Ирацуко се отказал от трона, построил си дворец в Уджи и заживял в него. Принц Осасаги от палатите си в Нинава неуморно уговарял брат си да се съгласи най-сетне да бъде коронован. Пререканията продължили три години, ала и двамата братя били непреклонни.
Един ден някакъв рибар донесъл в Уджи кошница с риби като дан за владетеля си. Принц Ирацуко отказал да приеме дара и препратил рибаря в Нанива. Там пък принц Осасаги, от своя страна, го върнал обратно в Уджи. Рибата се развалила и започнала да мирише, затова рибарят я изхвърлил и хванал друга. Отново отишъл с нея в Уджи и отново бил изпратен в Нанива, а оттам - още веднъж в Уджи. Накрая му дошло до гуша и уморен от тежките пътувания напред-назад, седнал край пътя и заплакал. Това трогнало Ирацуко, който стигнал до извода, че заради упоритоста му страната остава без владетел. И той решил проблема веднъж завинаги - самоубил се, като поставил по този начин принц Осасаги пред свършен факт.
Неописуеми били отчаянието и мъката на Осасаги, когато научил за смъртта на брат си. Без да яде и пие, той бързо потеглил за УДжи. Като застанал над положеното в ковчег тяло на покойника (а вече били изминали три дни от смъртта му), той започнал да го упреква, горчиво и да го кори и дал воля на мъката си. Тогава покойникът възкръснал, седнал в ковчега и произнесъл цяло слово. В него обосновал правилноста на постъпката си. Накрая подарил на брат си една наложница с невиждана хубост, след което се наместил удобно и повторно умрял. Този път вече завинаги.