петък, март 24, 2006

Пролетна умора

След многото пропилени дни, след 24 часовият сън – започваш постепенно да се събуждаш... Това не си ти. Това е новата гъсеница преминаваща през метаморфозата. Дали ще станеш в последствие красива пеперуда или грозен бръмбар, зависи само от съня (мечтата) на какавидното състояние.

Пак спа, пак нищо не изпълни и пропиля, пропиля доста... Време... Живот... Всичко се изплъзва между пръстите ти. Отъждествявал ли си се с пясъчен часовник?! А дали ще се намери сила, която да те обърне да течеш във вярната посока?

Ставаш съвсем друга от детската си представа, може би е било грешно да мечтаеш толкова детайлно или си срещал с прекалено много разклонения на пътя, но ще изживееш/извървиш/ само този, който никога не си представял...

Само където това твоето/моето/ не е път, а падане бъз съпротива, но е падане в меките облаци на мечтите, докато не се размажеш в твърдата земя, като птичка с пречупени крила... Мазохистично – ти сам се осакатяваш...

Прибираш се смазан – от тежките събития на деня. Пускаш нетърпимо силно последното парче музика, което е завладяло страстите ти – искаш звука да те смаже! Потапяш се.

Отваряш бял лист и избълваш всичките си чувства към себе си на него – душевно повръщане?! Жалко, че не можеш да пренесеш и багажа си в него, цялото си съществуване... Да умреш на този бял лист да сложиш последната точка и това да бъде края – истинският край. Да не умира просто лирическото аз, да умира и реалният прототип с него. Искаш да убиеш човека в огледалото, но нямаш сили дори за това.

А шизофренията ти се радва – всичко се нарежда по плана. Планът на - ?!

сряда, март 22, 2006

Mail memories: TV

Всъщност няма как да се чувствам по-добре, заради времето, което прекарвам пред ТВ-то, тъй като аз не прекарвам такова време..

От части се чувствам доста по-добре заради това, че не си губя времето в гледане на ТВ, тъй като то става мания. Все повече и повече имаш нужда от взирането пред кабеларката във вас и ако нямаш кабелна им звъниш като разтреперан пристрастен на доставчика си.

НЕ, това не ми харесва, а аз по познавам и такива хора.

Обаче това, което прочетох ме върна малко по-назад във времето, когато бях малко хлапе. Припомних с вкуса на препечените филийки с чай, които баба приготвяше за закуска, а аз и сестра ми гледахме аеробиката по стария ТЕМР.

Спомних си за първите 5 канала, които имахме след като се включихме към кабелната ТВ и как цялото семейство се събираме да гледаме заедно предаванията на първото ни SONY, в пълна семейна идилия... Припомних си, чу хубавите филми ме мотивираха да се боря с ежедневието си, да се опитвам да съм най-добрата, да знам повече, да напиша нещо по детски красиво, което да запазя само за себе си...

Обаче се сетих и колко по-приятно си изкарвахме, когато след снежна буря нямаме ток и се събираме в кухнята около кръглата маса на запалена свещ, малкия Philips е просто сива кутия от декора, отразяваща на екрана си семейната обстановка около мъждукащата светлина на пламъка. Колко много обичах тези без напрежение, но наелектризиращи вечери. Тогава баща ми започваше да разказва стари семейни истории, които може би по подобен начин е научил от неговите дядовци, като е бил малък.

Така научих доста интересни неща за моите прадеди... Научих от къде съм дошла и какви гени нося, защо съм тази аз – Десислава Боянова Спасова. Като традицията е повелявала всички момчета да се кръщават Петко или Спас по ред, всичките ми прадядовци са носели имената: Петко Спасов Петков или Спас Петков Спасов и така до... много отдавна...

Защо баща ми се казва именно Боян, а не Петко или Спас и колко опасна е била прабаба Бояна. И още толкова много неща, че трябва да напиша един средно дълъг разказ, за да ти кажа за всички тях.

И това, защото не гледахме ТВ. Ето защо ТВ-то не ми липсва, интересните филми или сериали ги има и в интернет. А жуженето от ТВ-то, което ми действа често толкова приспивно, умело съм заместила с он-лайн радия.

Осъзнах, че единственото нещо, заради което ми липсва ТВ е да гледам спортните предавания, ама те са по-интересни, когато ги гледаш в компания, все пак.

четвъртък, март 16, 2006

"За Бога Братя Не Купувайте"*

*цитирано по памет

inspirited by nname

ВИП Брадър, или новото предаване от поредицата – “Може-и-да-съм-тъп-но-ме-дават-по-телевизията”! ->
Дори нямаше и да разбера за неговото съществуване,
тъй като аз тИлИвизия не гледам, вестници не чета и
съм изпаднала в тотално медийно затъмнение, от което
не се оплаквам, по-скоро дори ти се хваля.

Обаче ти го гледа, той, тя, вие, всички... И се постига,
именно това, което се иска – реклама. Продуцентите
слабо ги интересува, твоето остроумно мнение, ти
харесваш “
шоуто” – или може би не – гледаш-плюеш-коментираш-насираш,
прави това, което искаш... Продава се предаването,
включително и на теб, публика има, рекламите вървят,
парите също... тогава ти ставаш един от златоносците им
и те те обичат...
разпространение – има.

А какво е твоето мненийце, написано на квартaлната ограда –
мрежа, остава без значение за тях и парите им.
:)

Кой е Митьо Пищова?! Дори не знаех до днес,
обаче той стана известен вече и за мен,
популяризира се още повече сред масовостта и дори
съжалявам, че трябваше да науча.

Не бих те занимавала с предаването и
върлия му селянин участник, ако не беше провокацията,
която ми отпрати анкетата
на първа страница на бившия
сайт на селско-болярския хитрец”

"Какво за Вас представлява "дебела жена" ?

- жена родом от гр. Белене

Аз съм запозната от "първа ръка" с жените от град Белене и има как да бъда НЕсъгласна с тази клевета! Единствения ми отговор на тази явна обида е - иди пък виж, брате. И после може да дискутираме... Сигурна съм, че селския му крак, обут в скъпи(?!) цървули, не е и стъпвал на тинестия чернозем, разположен покрай дунавското градче, но иначе много му работи акъла и умее да ги измисля, да развеселява и да отъждествява.

Аз жените от Горно Оряховския край не ги знам, пък и не искам да ги опознавам, честно, но не мисля, че са най-чинните фимайлс в БГ. Ти, ако искаш провери, покажи и докажи...

До тогава аз ще си пея все така силно:

“О-о-о-о-О Белене ти най-красивото градче в света,

над тебе слънце пече

и Дунав бавно тече

мръсотии влече,


а там жените са хубавици,

родени само за певици....”


понеделник, март 13, 2006

Абревиатурки

Благодарение на лирикс, пикчърз и други разни ми ти работи, нашето блогче "навърши" 50 поста. Та ето сега и 51-вия:

1. СЕРГЕЙ - Хомосексуалист, който се изхожда по голяма нужда
2. БИСЕР или ДИКЕНЗ - Човек, който ходи по голяма нужда по два пъти
3. ДУПЕДАВЕЦ - Човек, който седи до кръста във вода
4. АНАЛИЗАТОР - Човек, който лиже задници
5. НЕГЪРЧЕ - Дете, което не е родено в Гърция
6. ПИТАГОР - Човек, който се разхожда из гората и задава въпроси на дърветата
7. КОЛЕБАНИЕ - Полов акт с кол
8. КОНСПИРАТОР - Човек, който спира коне и каруци
9. КОНСУМАТОР - Човек, който събира коне
10. ДИРИЖАБЪЛ - Човек, който търси жаби
11. НЕСЕСЕРЧЕ - Дете, което не ходи по голяма нужда
12. ПЕДЕРАСТ - Човек, който расте с една педя
13. ГЪЗАР - Човек със 100кв. метра задник
14. КУРАБИЙКА - Жена, която бие мъжа си
15. КУРНИЗ - Мъже в редица.
16. ДЯДО МРАЗ - Човек, който мрази старите хора
17. ДИНОЗАВЪР - Човек, който се завира в дините.
18. ПАРАЛЕЛЕПИПЕД - Човек, който пипа парите на леля си
19. КОСМОНАВТ - Човек, който си маже космите с нафта


Който измисли номер 20 получава награда :)

сряда, март 08, 2006

Lyrics: Portishead

I'm so tired, of playing
Playing with this bow and arrow
Gonna give my heart away
Leave it to the other girls to play
For I've been a temptress too long

Just...

Give me a reason to love you
Give me a reason to be ee, a woman
I just wanna be a woman

From this time, unchained
We're all looking at a different picture
Thru this new frame of mind
A thousand flowers could bloom
Move over, and give us some room

So don't you stop, being a man
Just take a little look from our side when you can
Sow a little tenderness
No matter if you cry

Give me a reason to love you
Give me a reason to be ee, a woman
Its all I wanna be is all woman

For this is the beginning of forever and ever

Its time to move over

Печелиш

Правилата, доста хора ги спазват напоследък.

Прави ми впечетление, че за да си пробивен сред блог-четящите среди трябва да си колкото се може по-шарен-цветен, с пределно самочувствие, самооригинален, ругаещ и "естествен".

Най-важното е да качваш колкото се може повече картинки, снимки и по-малко текст.
Колкото по-шарен е блог-а ти, толкова по-интерсен и популярен ставаш. За това качвай снимки - саморъчно изтръгнати от цифровата ти мини машина, взети назаем от интернет или каквито намериш.
Явно е, че масавостта предпочита да гледа шаренийки пред дълги колони с текст.

Така спечелил веднъж наблюдаващите очи, постепено можеш да се впуснеш и в по-дълги повествования за всички неща, които ти хрумнат докато се застояваш в тоалетната. Да считаш, че мнението ти вече има тежест и ще бъде обсъдено на следващата сбирка на канал #чета-блогове.
Естествено, задължително условие е или да си достатъчно интелигентен, за да не допускаш каквито и да било лингвинистични грешки или просто да си дръпнеш нужната програма за тяхното редикатиране. Все пак не трябва да ставаш смешен, а ти да осмиваш! ;)

Ако отговоряш на по-горните условия, то ЧЕСТИТО ти току що спечели безплатно и неангажиращо следният линк, от който можеш да дърпаш колкото душата ти иска и блога позволява картинки, за да си интересен.

Give me more?!

  1. johnkstuff
  2. processrecess
  3. notmartha
  4. veganlunchbox
  5. cabel.name
Сайтовете не са подредени по номера случайно и безразборно ;)...

Другата страна на нещата:
  1. tricycleblog

вторник, март 07, 2006

Mail memories: The Game

здравей... хмм.. да вчерашният разговор може би наистина ме
накара да се почувствам на OUT линията... ако приемем грубо,
ако оприличим за секунда нашето общуване като футболен
мач
бих отбелязал, че умело ме накара да се доближа до тъч
линията
... по-скоро дори сега си представям как твоите играчи с
победоносни викове се изнасят от противниковото поле след
отбелязването на един коварен гол в моята врата... което ме
накара да се замисля над това, че противникът е наистина
силен и достоен играч... но... винаги ли има "но" ? или
"не",
"да"? хмм.. всичко е честно и ти вкара победоностната
тактика
за отбелязването на гола... но замисли ли се да погледнеш
таблото за да видиш резултата ? хмм.. звучи отново
интересно
...отново интрига... отново събиране на сили, стратегия..
победоностна тактика ? харесва ми и fair play-а ти.. честна
игра..
дали ще има краен резултат... победа за единия или за
другия ?
и губещия би могъл да види победа в загубата... така, че
нека да оставим нещата относителни..
не ти ли приличат нашите разговори на една игра ? казват,
че
животът ни е една игра... тогава? следователно ? може би за
това
приведох примера с футбола ? не бих казал, че съм голям
фен..
поне сега..
нека за момент се замислим дали и двамата в момента сме
доволни
от себе си имайки предвид играта ни... дали се справяме и
двамата
успешно с възложената ни задача "общуване"...
задаваш ми въпроса.... "защо искаш да ме опознаеш ?"..
това кара ли те да се чувстваш безпомощна ? води ли те до
отчаяние или напротив те кара да проявяваш още по-яростна
съпротива ? или те кара да се отпуснеш... да се оставиш на
непознатия,
какъвто всъщност се явявам.. близък, но непознат...
загадъчен ?
защо ми говориш повече ? казваш толкова лични неща?
какво те кара да ми дадеш толкова много от своите
преживявания ? на този
"близък-непознат" .. а може би вярваш, че наистина
съществува истинско доверие
между двама души, което никога не би се проточило там
където не
трябва ?
и защо той е толкова мълчалив ? а може би неправилно
задавам
въпросите ?
опознаване.. какво е ? страх ли ме е от това ? а как го
възприема той ?
а може би тук се крие и отговора - мислиш ли, че за един
музикант,
който свири на арфа всичко това се явява само една
манипулация ?

понеделник, март 06, 2006

Пилето

Едно пиле било роден изследовател. Не било обикновено пиле, различно било. Един ден при изгрев слънце към него се приближила огромна сянка, навела се, пуснала нещо и си отишла. Пилето потреперило, потреперило, но нали било учен, излязло да види какво е оставила сянката. И, о, чудо-имало зрънца!

Накълвало се пилето до насита, напълнило коремчето.

На другият ден ситуацията се повторила, пилето като истински учен хукнало да си достави бележник и молив и започнало редовно да си води записки. Радвало се, че може би е открило нов закон.

Наблюдавало, кълвяло зрънцата и прилежно си водило записки. Тефтерът набъбнал, решило пилето, че повторяемостта е научен факт и решило да изчака само още един ден, да затвърди опитите и да изведе новия закон, който може би щял да му донесе нобеловата пилешка награда.

На другия ден огромната сянка се приближила както обикновено, протегнала ръка към пилето, повдигнала го и му откъснала главата...

сряда, март 01, 2006

Баба Марта дойде



:))))

толкова български, колкото и 3 март ;)