петък, декември 22, 2006

Рождество

Пиша сега, защото след малко мисля да се чупя от работа и да изключа пц-то за няколко дена...
Искам винаги да сте по-добри, да вярвате в чудеса и да помагате, когато имате възможност, не само по време на Рождеството Христово.
Все пак християнските добродетели хич не са за изхвърляне, въпреки че май отдавна се давят в кошчето за бокулук. :)

Традицията повелява днес да се напия с най-добрите си приятели и утре да замина да се срещна с още такива на родна почва до студения Дунав. :) Ще спазя традицията!
Иначе дадох всичко от себе си за коледните пости и равносметката показва, че в същност не е чак толкова трудно те да се спазят, аз не успях съвсем на 100% но Коледа ще има и догодина, стига да има догодина - ю ноу...

Весело изкарване! :)))
ааа и католиците на Коледа ходят да ... "бацат мончето" - само за любопитните ще обясня какво означава това.
Обичам ви! :) - ама май не всичките. :)

In between all the parties...Behaind all the decorations...Underneath the bags, and boxes and bows...is the true meaning of Chirstmas.Wishing You real peace,real love,real joy,at Christmas and always!!!
Merry Christmas To All.

петък, декември 15, 2006

Тест

Този

текст е

написан с

цел да ни докаже, че

даже ако в него няма

никакъв смисъл и изобщо не си

струва да бъде четен, всеки, който веднъж

е започнал, ще продължи да чете до самият му край.

Нали?! :)

вторник, декември 12, 2006

Ashes and Snow


“In exploring the shared language and poetic sensibilities of all animals, I am working towards rediscovering the common ground that once existed when people lived in harmony with animals. The images depict a world that is without beginning or end, here or there, past or present.”
—Gregory Colbert, Creator of Ashes and Snow

ПП. И вие ли се запитахте защо очите на 99% от децата са затворени? Фантазия.

петък, декември 01, 2006

Хай+тек – идеи

Дали ще бъдат измислени такива джаджи, връзвайки се със сигналите на мозъка ти и записвайки в дигитален формат мислите, които искаш.
Например: хрумнала ти е отлична идея, но в момента няма как да я запишеш, а се опасяваш, че по-късно няма да е така цялостна.
Ако се измисли може джаджата да се вързва и към интернет и докато вечеряш да пишеш новият пост в блога си. :-)

Или пък да има толкова миниатюрни видеокамери, нещо като спирала за мигли да са и да могат да заснемат всичко, което гледаш в момента; да записва всичко, което виждат очите ти.
Предполагам, че това би имало голямо значение за правосъдието и аматьорското порно. ;-)

ГТ: Ученици и пенсионери

Няма начин. Задължителния съпорт на едно пътуване с адския транспорт.
Дразнят ме адски много.

Раници и пазарни чанти:
И двата вида носят по нещо обемисто със себе си. Раниците си ученичетата никога не се досещат да свалят от гърбовете си, с което блъскат, натискат в бъбреците и причиняват траен не комфорт на най-близко стоящите спътници.
С малко съобразителност биха могли да се досетят и да си ги държат в ръка близко до краката, като по този начин ще се компенсира място и най-важното неприятното изблъскване и ръчкане. Но не! На гърба и се правят, колкото се може повече движения, за да те по блъскат по-добре.
Другите пък, въпреки предостатъчния брой хипермаркети и пазари в Младост изпитват силно задоволство да напазаруват от Иван Вазов и да мъкнат със себе си обемисти пазарни чанти, които не изпускат и за секунда от очите и ръцете си.
Има хора за слизане? Чантата се вдига тежко от земята, бавно се сваля по стълбичките и се поставя точно на мястото, където би трябвало да стъпнеш по пътя си на слизане.
Какво толкова ценно се носи в тази чанти, че не може да бъде оставена за малко, докато се разминават хората – не ми е ясно.

Шум и миризма.
Учениците с изпълнени с хормони и кипяща енергия, която пръскат наоколо с тайфунова сила, крещят викат, блъскат се, обсъждат последните новини от деня, стараейки се да ги разберат в целия автобус.
Това че днес си имал тежък ден, крайния срок за довършване на проекта, боли те глава, имаш махмурлук, не си спал – няма значение, в градския транспорт ще се върнеш в голямото междучасие на училище. : - )
Възрастните хора пък имат специфична миризма, дори не съм сигурна след къпане дали изчезва?!

Седнали и прави.
Всички възрастни хора чувстват изключителното право всяко освободено място да е за тях, а в случай че липсват свободни места, то незабавно тази несправедливост трябва да бъде поправена. Случаи като – седналия пътник да е болен или изкарал тежка нощна смяна, а пътника в напреднала възраст да се е събудил току що и да е все още бодър; просто не съществуват в тяхното съзнание.
А има случаи, в които ти ставаш, за да освободиш място за някой възрастен човек, който виждаш, че има нужда да седне; а мястото бива заето от друг човек, не по предназначение; не са изключение в ежедневната ми практика. Лошото е, че намърдалия се на освободеното място пътник винаги те гледа убийствено и прави най-киселата си физиономия, когато му обясняваш, че в същност си освободил мястото за бабата с патериците.
Учениците, рядко са седнали, но пък седнат ли, забрави да освободят място за нуждаещите се. Използвайки често не нужна агресия, карайки се на по-възрастните, които очевидно имат нужда да отморят нозе.

За 1-2 спирки.
Тъй като и двете “гилдии” използват карти за градския, много често те се качват за 1 или 2 спирки.
Неприятното идва от там, че ако по даден маршрут пътуват 6 линии, от които 5 са празни, а една винаги препълнена, те ще се качат на първото дошло, за 1-2 спирки. Като се случва по този начин да не оставят място за хора, които искат да използват транспорта за доста по-голяма част от маршрута.
Да се чудиш на това как баби, които едва се движат с бастун успяват да сблъскат половин автобус, за да се наблъскат на последното стъпало.
(Когато е супер пълен автобуса, колкото и да ми се иска да стигна по-рано, винаги изчаквам следващия, а те не.)

Лаф на деня от градския транспорт:
“...и супер пиян в 3 часа през нощта, се качва в асансьора. Натиска 10 етаж и тръгва, но вместо на 10 етаж, асансьора го стоварва по средата межди 18ти и 19ти и нашия герой извадил мобилния си телефон звъннал и казал: “Има заседнал гражданин в асансьора, моли да го извадите.” И легнал да спи. Извадили го след няколко часа, ранобудни съседи...”

четвъртък, ноември 30, 2006

ГТ

ГТ = градски транспорт, който аз ужасно много мразя.
Всеки ден ми се случва по една кратка история в него, която реших да пиша тук.

Днес например:
Пътувах до учителка по Физика, която миришеше ижасно.
Видях обратен-педофил (ужас!!!).

сряда, ноември 29, 2006

Шакти - свобода!




И прочети още - тук!!!!!!!

Петрохан


и ако искаш още.

събота, ноември 18, 2006

6 days

At the starting of the week
At summit talks you'll hear them speak
It's only Monday
Negotiations breaking down
See those leaders start to frown
It's sword and gun day
 
Tomorrow never comes until it's too late
 
You could be sitting taking lunch
The news will hit you like a punch
It's only Tuesday
You never thought we'd go to war
After all the things we saw
It's April Fools' day
 
Tomorrow never comes until it's too late
Tomorrow never comes until it's too late
 
You hear a whistling overhead
Are you alive or are you dead?
It's only Thursday
You feel a shaking on the ground
A billion candles burn around
Is it your birthday?
 
Tomorrow never comes until it's too late
Tomorrow never comes until it's too late
Make tomorrow come I think it's too late

Творчество

Под името – нямаше как да не споделя, че се чудих дълго време още - преди - когато го прочетох за първи път дали това не е опит за изразяване на нови мисли с нелогични фрази, ужасно неправилен превод или някое ново изкуство, което не е достигнало до мен.

Попадна ми преди 3-4 години и бях озадачена къде е смисълът има ли въобще такъв и какъв е изводът. Вероятно е да съм го чела в не трезво състояние и да съм го запазила, за да опитам в чисто от алкохол съзнание да го прочета – не помня.

Но след развихрянето ми из архивите се оказа, че то оцеляло. Свило се между два изписани листа, стояло тихо на сухо и чакало. Чакало да го прибера – може би.

Реших да го напиша тук, някой може и да си го познае. А друг може и да ми каже кой ще я прибере – тази абстрактна гъба.

Та стига толкова интро, ето го и него – оцеляващия след безспирен дилейт – странния стих на неизвестния творец:
Загубена гъба в дъжда ще пораснеш
Сама без крила
Сама без капка топлина.
Загубена гъба сама ще пораснеш
Сама без сърце
Сама без криле
Зад които да сраснеш.
Загубена гъба сама ще останеш
Сама на полето

Без да те прибере...

вторник, ноември 14, 2006

Големите П: Дени

Tолкова дълго време се бавя с продължението на темата ми за Г. П. не защото няма какво повече да напиша по нея, а просто защото напоследък нямам време за писмено разказване на истории. И докато устата ми на работа не спира да разказва истории от близко и далеч, на читателите им бяха дадени 2-3 реда.

Дени.
Още от самото начало, когато реших да пиша за Големите П. за Дени ми “връхлетя”:
Дай му кутия светлосин Средец и нека палеца сочи небето – тогава мисля, че той е в най-добра кондиция за фантазия, нов опит, зареден с интересни истории и въобще...

С него често изпадаме в едно и също хм... хм.. просташко настроение, по цялата продължителност, на което вършим щуротии и се смеем неудържимо.

Разбира се може да бъде и сериозен, за мен леко аристократичен и в час с темата на момента (?!)...

Признавам го за най-големия войн на сивите-ежедневни проблеми и неприятности, които хич не липсват в битието му. Тактиката му, по мое наблюдение е да ги разкаже на бързо, често саркастично, и после просто да ги изхвърли от ситуацията да се усмихне и да се впусне в бурния танц на забавата.

Визията излязла от натуралната фантазия на създателя – натуралния шоколад на творческото – са му особено приятни и ето защо не бива да се изненадвате, че има силни интереси към фотография и рисуване.

Оставa уговорката, че има и още качества които притежава, но ето това са най-бързите връзки за ма` фриендо Дениславчоу ;).

Разбира се и – 50 лева за цигари*. Изразът, на който се смяхме доста често лятото, понякога смеха беше и леко тъжен, но все пак всичко мина ужасно добре, поне за един от петимата ;).

*Купихме си цигари за 50 лева на първият ден от ваканцията, които естествено не ни стигнаха и после си купувахме още.

понеделник, ноември 06, 2006

Удобно

Karkula, предлагат интересни идеи, но не гледай цените. :)

вторник, октомври 31, 2006

Дес: Малки тайни


Всеки има свои тайни.

Въпросът е колко са на брой?!
Малки или Големи?

И когато се натрупат става трудно прикриването им от любопитни очи.

За това просто не ме питай, а слушай това, което ти разказвам, сам ще намериш тайните кодирани в истината.

сряда, октомври 25, 2006

Lyrics: 1 KRS - F T

anybody in here right now with tape decks turn em on
and put em on record, I'll give you a second
I want to add authenticity to your tape
so when it's sold out in the street
you all can know this was a real party

These are poems circulating throughout the nation
everybody's bad and everybody's tough
but how many people are intelligent enough
to open up their eyes and see through the lies
discipline themselves, yourself to stay alive?
not many
That's why the universe sent me today on this stage
with this to to say
the rich will get richer and the poor will get poorer
and in the final hour many heads will lose power
what does the rich versus the poor really mean?
psychologically it means you got to pick your team
when someone says the rich gets richer
visualize wealth and put yourselves in the picture
the rich get richer, cause they work towards rich
the poor get poorer, cause their minds can't switch from the ghetto
let go, it's not a novelty
you could love your neighborhood without loving poverty
follow me, every mother, father, son, daughter
there's no reason to fear the New World Order
we must order the whole new world to pay us
the New World Order and the old state chaos
the Big Brother watching over you, is a lie you see
Hip-Hop could build it's own secret society
but first you and I got to unify
stop the negativity and control our creativity
the rich is getting richer, so why we ain't richer?
could it be we still thinking like niggas?
educate yourselves, make your world view bigger
visualize wealth and put yourselves in the picture!

сряда, октомври 18, 2006

Големите П: Лора


Започвам с Лора не за друго, ами защото по стара легенда, по мое усмотрение възникнала на келтския остров, „Дамите са с предимство”.

Беше едно малко момиченце, с голям характер и много въпроси за живота, когато се запознахме. Сега е едно момиче, което научава всеки ден отговор на някои от въпросите си и обича да създава цели, които с ловка атака, много усмивки и малко ядове да осъществи реално.

Тя е ръчка. Бърка в чуждите умове и знания, копнежи и желания и търси, както ловец на миди, търси бисери. Не винаги намира, често затваря търсенето с омразното движение Ent, Ent, Alt+F4. Но това не спира ентусиазма ù в срещата с нова мида по пътя из океана.
Tя е Моника (от „Приятели”), когато става въпрос за чистене. Може да бъде и едно голямо ухо с памет за записване, когато има нова информация за разучване.
Съдържа в себе си характера на беленчанче, което знае какво иска и не се срамува да го вземе. И ще ти каже открито мнението си, стига да си готов да я изслушаш.
Никога не може да се ориентира из улиците на града, но винаги стига там, за където е тръгнала. :-)
Обича да пътува на стоп, защото среща нови необработени поля, които да изоре с неуморимото си желание за нови души, които да бъдат ръчнати от милото ù задаване на въпроси за съществуването днес, а и защото е по-евтино и емоционално.
Не харесва преструвките и ако искаш да я спечелиш трябва винаги да си себе си, така както тя самата ще бъде с теб.
Естествено тя е още много неща и има много в себе си, но първите ми асоциации за нея бяха тези и предполагам, че те са най-важното.

За мен, Лора е лято.

За Големите П.

Реших да напиша по една-две думи за най-големите ми приятели.
Идеята ми хрумна, докато си пуших спокойно цигара на терасата в офиса ни.

Благодарение на Големите П. съм се развила по някакъв начин в човешките взаимоотношения, приспособявам се към социума, който ме обгражда и надявам се, който сама избирам да е около мен...

Те не са прости типажи и няма как да са, все пак не ги викам като герои от последно прочетен роман, живите хора, винаги са по-сложни, въпреки че нерядко ги опростяваме, за да ни е по-лесно.

С беленчани се знаем отдавна и нямам как в малкия ни роден градец, всички се знаят по лице, а често и по име. Но случайно (ако вярваме в случайността на събитията) попаднах на един купон в легендарното ДНА и там се запознах с тях.
Беше весела вечер, сръбнахме по малко алкохол и си говорихме за големите неща на малките (по възраст) хора.
Минахме през много етапи и различни фактори-„дразночи” около нас, за да стигнем до днес, когато ме разбират и без да има нужда от много думи. Сега винаги мога да им се обадя за всичко и да разчитам на тях, като здрава скала зад гърба ми. Опираш се и си сигурен, че няма да паднеш.

Със софиянци се запознахме случайно (с горното уточнение отново написано в скоби). По забързаният начин на динамиката в големия град. Станахме комшии и често похапвахме вечер заедно. Отношенията ни един с друг се развиха бързо и едновременно. За да стигнат до днес, когато живеем в различни точки на най-големият град в България и се виждаме на някое кафе след работа (с изключение на командированите) или почивните дни да изпием по нещо със спиртно съдържание.
По разделихме се вече освен с разстоянието на местожителството и с теченията, в които ни въвлича живота, но все още можем да бъдем заедно и да ни е весело, да си кажем по някоя тайна на ухо в публичното пространство и да се чуем по телефона за половин минута здравословен смях. По-рано трябваше да уточня, че всъщност софиянци, съвсем не са от София-та а са от други места из китната ни държава, но аз вътрешно в себе си ги наричам така, за което до този момент те нямат представа.

Като се замисля, може да напиша подобен цикъл с постове и за Големите Г., това ще са хората, които в даден момент от съществуването ми са били достигнали състояние в отношенията си с мен близко до това на Големите П., но е последвало разочарование от едната или другата страна в бариерата общуване и всеки е поел своя ход в развитието.
Мога да напиша и един пост за Голямото С. И няколко за Големите Л. Също така четири-пет за Големите К. (колеги). Но само времето и желанието ще покаже какво може и какво се осъществява реално във виртуалното пространство.

четвъртък, октомври 12, 2006

Младост 3 + 1 и още нещо

*За 3 път преместване и отново оставам да живея в Младост. И тъй като в последните две квартири като лош законовед оставаме все по 6 месеца, то в идните 6 можеш да ни откриеш в Младост 4. В по-циганската част, но близо до Фантастико.

*Глобул са зле и от доста време искам да ви го кажа, но това не вдига особено много мнението ми и за останалите мобилни оператори в нашата страна. От известно време съм възмутена как е възможно да плащам 12 лева месечна такса към тях и да говоря за същата цена на минута, каквато е на предплатената им услуга Би-конект. Излиза, че единственото ми предимство пред предплатените абонати на компанията, е възможността да не ми се налага да излизам посред нощ и да си купувам ваучер, за да мога да избера някой свой приятел.
Глобул заедно с приятелите си Германос, преди няколко дена извършиха тотално объркване в разбиранията си по между си, че се наложи моята колежка и приятелка Ваня да остане седмица с друг номер на мобилния си телефон, въпреки уверението, че до 2 дена грешката ще бъде отстранена и въпреки разгневените мейли с техни ръководители. Предполагам, че ако беше корпоративен клиент на компанията грешката щеше да бъде поправена значително по-бързо и щяха да бъдат поднесени нужните извинения. Тя, като мен, е клиент на Глобул от самото им създаване и е лоялен потребител, но това явно съвсем няма значение за тях. По-добре е да се дават много пари за реклама, от, колкото да се вземат нужните мерки за комфорта и задържането на клиентите...
Въпреки това не мисля, че прехвърлянето ми към М-тел или Вивател, би променило особено много използването на мобилният телефон. Особено след като не отдавна бях свидел на безумно надписване на сметка към М-тел, естествено по погрешка.
Въобще в България доста неща не са в ред, но дори и мобилните оператори с големите си претенции могат да си заврат... Отзад.

*Есента вече се вихри в пълната си сила и ме предразполага към пиене на кафене глезотийки – в тон с природата – капучино, мокачино, и др. Можеш да ме поканиш на чаша горещо мляко + още нещо и приятен разговор. Особено в парка до моята работа, където времето не се движи а въздухът трепти.

*Много бих искала да я снимам тази градинка, тъй като напоследък все по-често изкарвам почивното си време в нея, но фотоапарата ми замина на командировка и още не се е върнал.

**И вместо край намери чаровната си усмивка и отивай да риташ листата.

четвъртък, септември 21, 2006

Денден


Това е картичката която ми изпрати една приятелка по случай рождения ми ден. Много шукарско. Цъкни на плей

четвъртък, септември 07, 2006

Шот?!

Иска ти се...
Нещо приятно, топло, а може би разхлаждащо?
Нещо с мирис на море или пък на бор?!

Слуша ти се...
Но по-интелигентно?!

Знаеш го, но си го забравил?!
За първи път попадаш, но му се наслаждаваш?!

Почерпи се. Аз те черпя. Шот.

2в1, очаквайте ъпдейт - 3в1 :)

1ва история

04.02.1985

Хмз, много прибързано тръгнах към този пост.

Сега се двоумя кои думи точно да употребя по няколко пъти, така че като запиташ гугъл например: “Как да пробия пощата на Дес в абв.бг” да излиза този пост максимално напред в резултатите.

Самата “тайна” парола мисля да не публикувам, да не би някой да открадне складираните ми за дълги години напред писма за mail memories ;).

Но вече наистина ми омръзна всеки път, когато влизам да надникна дали някой не ми е писал на най-старата ми поща или да изтрия някои и друг неприятен спам, да намирам в историята – грешна дата на раждане.

А моята дата на раждане си я пише на всички възможни места он-лайн. Искам да я намериш най-накрая.

Загадката + това хич не е трудна, виж след това те очаква малко по-затрудняващият отговор на тайния ми въпрос.

Успех! И ми пиши, ако успееш. :)

2ра история

а коментарът беше, да разкажеш все пак легендата за Витоша - на всички мързели, които не дойдохме - не ни дръж в неведение

АЗ:

хахахаха

ето сега ще ти я прошепна на ухо и после ще напиша пост, че само на ухо я разказвам тази история ;-) хахахахахаха

а легендата е следната:

едно време в две шопски села до Витоша (да кажем например: Симеоново и Драгалевци) живеели снажен момък и очарователна девойка. името на момичето било Вита. те били от овчарски семейства и задълженията им през деня включвали да заведат овцете на паша нагоре из пасищата на планината.

момъка много харесал момичето и често като я съзирал на съседният хълм се провиквал - Вито?! а самата девойка не била по-малко очарована от левента и в отговор му отвръщала - Що?! а ехото повтаряло - Витоооооошоооооооооо... :-)

За вчера - обратно

Въпросът. към вас. днес. моят. е.
Какво прави ТИ на 6ти септемрви?!

Все пак е празник - официален.+.това.
На масата хора им беше даден 1 почивен ден да си чоплят носа пред компютъра, както направих аз.
Дълго време се чудех дали да не организирам поход до Панчарево или до Магазините, но в крайна сметка.
едно кафе със стар познат и 2-3 бири, след сън до обед завзеха часовете на почивният ми ден.

Не гледах заря и не чух възторжено Ура! - прочетох си лекцията по история за събитията, за да се чувствам информирана и после циклих в четене на житейски драми изфажрикувани на блог пред моята 4udeska.
Което като цяло не се различава и от това, което напоследък върша на работа.

Днес. се чувствам разочарована от пропиляването на почивният си ден. Вероятно, защото се зачетох и в тъпият Космополитън, домъкнат от сестра ми за няколко дена на бързо прелистване.

П.П.
Мисля. че прекалявам. с точките...редактирай ги - с хиксчето горе в дясно на екрана.
Мерси.

събота, септември 02, 2006

Вито? - Що?

Ако все още никой не ви е разказал престарата легенда за Витоша (да същата тази, която виждаш всеки ден от прозореца) и как е възникнало името и, то чувствай се добре дошъл на кратка разходка утре из гората й и аз ще ти я разкажа.

За сега съм казала само и единствено на симпатични за мен дами, чиито АйСиКю-та имам в листата си. А да и на моя ортак в блогването – Пар. :) Който изглежда, че има изпит утре и няма да успее да дойде.

Знам, че съобщението го пускам твърде късно, тъй като предполагам, че вече си създал плана за весело разпускане в приятно топлата съботна вечер, но ако имаш сили и желание за ранно ставане, то присъедини се към нас в 10 часа на последната спирка на автобус 67 в Симеоново.

Полезни линкове:
СКГТ;
хипер-известната карта на София.

За въпроси, консултации относно организацията или просто приятен чат с мен: айсикю-то ми е 270842048. Което по принцип стои май и на инфото ми...

Хайде бързо, няма време...

Топли парят пушат, гуменките ни към Витоша. :))))


четвъртък, август 31, 2006

Ирин - Пирин

Въпреки, че всички планове за похода ми в Пирин това лято да се провалиха, похода се състоя и макар да не беше такъв какъвто беше планиран остави много ярък и жив спомен. Местата през които минах бяха невероятни, времето беше невероятно, а природата божествена. Ето и малко снимки и панорами

неделя, август 27, 2006

Mail memories: aloha ti jiwotno

Здр Дисе

Какви са тези писма от тебе ва филе ва

Искам да ти кажа, че си права за живота и е време да се вземеш в ръце, защото няма кой да ти налива акъл.

Ок?

Знам че е супер гнусно да живееш без цел защото и аз се чувствам така доста често, но мисля че ако решиш нещо винаги можеш да го постигнеш и въпросът е какво искаш. Тук в Англия всички са дошли, защото искат нещо, повечето искат пари, за да си купуват разни собствености. А аз съм също объркана какво искам и какво правя тук, но мисля, че е по-добре да съм тук от колкото в Бг с всичките тия проблеми и простотии и особено в нашето семейство. Чадо мое отиди на морето там животът е по-различен, не е много по-лесен, но е друго. Върви там да поживееш дори за едно лято и ще се промениш. Но трябва да знаеш, че както има яки хора така има и отрепки, от които да се пазиш и които не винаги можеш да разбереш какви са...

От едно известно време си мисля твърде много за нашата къща в Орешака, където ще живеем на старини. Ти знаеш ли колко много трябва да работим, за да си позволим такова нещо аз тук не мога и не мога да спестя, доста тъпо нали?! Помисли си сериозно какво искаш за в бъдеще и дали би искала такъв дом (дори да ти звучи тъпо и не реално в момента). Ако обединим сили, пари и усилия може и да си го позволим. Надявам се това да не ти звучи алчно и твърде далечно, а по-скоро да решиш, че трябва да спестяваме пари – а това е много много сложно. Трябва да помислим за живота след време. За инфраструктурата мой... (не си живял ве мой, не си разбрал ве мой, и живота хич не е лесен, мой...)

Помисли си за бизнес план как да се справим с кризата и как да спестим пари – и двете от нас, allright?

Не искам това писмо да ти звучи алчно и егоистично заради думите пари, пари, пари, но искам да си поставиш цел за своето бъдеще и за удобствата и хармонията в живота си, в които надявам се и аз да присъствам усилено и наблизо.

Липсваш ми много и искам да мислиш, да проучваш и до две седмици да има готово решение за близкото ти и далечното ти бъдеще. Все пак си умна и приличаш на мен. Обичам те и скоро ще ти се обадя, а ти мисли.

ДА ИМАШ МЕЧТИ, ТОВА ОЗНАЧАВА ДА СИ СТЪПКА НАПРЕД ПРЕД СЕБЕ СИ И ПРЕД ПРОБЛЕМИТЕ СИ!!!

увидимса

Страх

След леко и безгрижно бързо отминалите летни дни с първият привкус на падналите листа, идва страхът ми от неизвестното бъдеще.

Знам, че все още е рано за пост-летни депресии, но планът към въпроса “А сега накъде?” дочувам достигнал е вече моите стъпки по новата несигурна пътека, която чертая в гората.

Традиционно за мен започва да става есенното преместване в ново жилище, а то е съпроводено с много проблеми. Издирвания, огледи, разочарования, достигащи панически хаос.

Но тази есен дори то ми се струва мимолетно проблемче с лесен изход, нещо като встъпителна загадка в играта.

Само-разпилявайки постигнатото до тук се поставих на кръстопътя, от който си мислех, че съм излязла преди няколко години. Но книгата-игра (както метафорично наричам живота си) се оказа по-сложна от началните страници и привидно лесните встъпителни решения.

Страхът ме сковава и става все по-трудно за мен да открия истинските си цели и важните битки, за да пристъпя по-близко до мечтата. А тя е медуза – пари и се пързаля, бяга от пръстите ми и напразно сякаш се боря с вълните и силата на морето, за да я усетя вътре в мен.

Частицата, която ми даде сили за драстични промени и резки прехвърляния към други бряг, е замряла в мен, оставяйки ме на чисто, но страшно – стерилно чисто, да открия сама екзистенциалът си.

събота, август 26, 2006

От Хаоса до Реда (историята за IZaNaMI*)

"В онези прастари времена Небето и Земята не бяха още разделени, а елементите "ин" и "йо" бяха едно цяло. Те представляваха хаотична маса, която наподобяваше яйце с размити очертания и съдържаше зародиши.
По-чистата и по-благордно част се разстла тънко и така възникна Небето, а по-тежкият и по-грубият елемент се утаи и стана на Земя.
По-финният елемент се спояваше с лекота, втърдяването обаче на по-тежкия и грубия елемент протичаше тежко. За това първо се появи Небето, а едва след това - Земята. А после от тях се появиха божествените същества.
Те за това казват, че когато започнал да възниква светът, земната твърд, от която била направена сушата, плавала наоколо като риба, игриво мятаща се по повърхността на водата."
С тези думи започва "Нихонги".

* Само в много редки случаи можем въз основа на описанията в "свещените книги" "Коджики" и "Нихонги" да кажем как изглеждат шинтоистките божества. По принцип шинтоистките божества нямат точно определен външен вид, а изображенията, които могат да се срешнат в живописта или скулптурата, отразяват индивидуалните представи на отделните художници. Шинтоистките храмове по правило избягват пластичните изображения.

Според японската митология, Изанами е богиня на сътворението и смъртта, както и бивша съпруга на Изанаги.

Богинята на сътворението

Първите богове призовали две небесни създания към съществуване, мъжът Изанаги (Мъжът, който призовава) и жената Изанами (Жената, която призовава), като им възложили създаването на първата земя. За да им помогнат дарили Изанаги и Изанами с копие, украсено със скъпоценности., наречено Аменонухоко (Небесно Копие). Двете божества отишли след това на моста между Небето и Земята, Аманоукихаши (Небесният Плаващ Мост) и с копието разпенвали морето долу. Когато капки солена вода паднали от копието, те се превърнали в острова Оногоро (Самообразувалия се). Те се спуснали от Небесния мост и направили домът си на острова. Евентуално те поискали да бъдат бракосъчетани, за това изградили пилар, наречен Аменомихашира и около него построили дворец, наречен Яхиродоно (Стаята на осемте стъпки). Изанаги и Изанами заобиколили пиларът от противоположни посоки и като се срещнали от другата му страна Изанами казала своя поздрав първа. Изанаги помислил, че това не е правилният начин, но така или иначе бракосъчетанието било извършено. Но двамата младоженци в онзи малд все още свят не знаели по какъв начин да пристъпят към консумиране на брачния си съюз. Добре че видели една просветена в това отношение двойка птички и с присъщата на боговете съобразителност тутакси схванали каква е работата.

Имали две деца: Хируко (Детето на водата) и Авашима (Островът на балончетата), но били лошо направени и не се считали за божествени.

Сложили децата в лодка и ги пуснали по морето, след което запитали другите богове какво грешно са извършили. Те им отговорили, че мъжкото божество е трябвало първо да каже поздрав по време на брачната церемония. Така Изанаги и Изанами заобиколили пилара отново и този път Изанаги проговорил първи, когато се срещнали, така бракът им бил успешен.

От техният съюз се родил Охияшима или осемте велики острова на Японския архипелаг: Хоншоу, Шикоку, Кюшу, Садо, Оки, Ики, Цушима, Ошима. Хокайдо, Чишима и Окинава не са били част от Япония в древните времена.

Те създали още шест острова и много божества.

Изанами умира давайки живот на Кагучи или Хомосуби (Богът на Огъня). След това е погребана в планината Хайба на границата на старите провинции Изумо и Хоки, в наши дни Ясуи и Шимейнската префектура.

Изанаги толкова се ядосал от смъртта на съпругата си Изанами, че убил новороденото дете, от което се създали нови божества.

Богинята на смъртта

Изанаги оплаквал смъртта на Изанами и предприел пътуване до Йоли (Сенчестата Земя на Мъртвите). Той търсил Изанами и скоро я намерил. Отначало Изанаги не можел да я види, заради сенките, които закривали присъствието и. Въпреки това, той я помолил да се върне с него.

Изанами му казала, че е твърде късно. Тя вече била яла храната на подземния свят и станала част от земята на мъртвите. Не можела вече да се върне към живите.

Изанаги бил шокиран от тези новини, но отказал да последва желанието и да напусне тъмната прегръдка на Йоли.

Докато Изанами спяла, той взел гребенът, който държал дългата му коса и го запалил като факла. Под внезапния лъч светлина, той видял ужасният вид на някогашната красива и грациозна Изанами. Сега тя била гниеща плът с червеи и други отвратителни създания обезобразяващи тялото и.

Викайки силно Изанаги не можел повече да контролира страхът си и го ударил на бяг, искайки да се върне към живите и да изостави мъртвата си съпруга. Изанами се събудила пищейки от възмущение и тръгнала да го гони. Диви шикоме (сатанински жени) също преследвали Изанаги, инструктирани от Изанами да го върнат.

Изанаги се промъкнал бързо през изхода и бутнал гигантска скала на дупката на пещерата, която служела като вход за Йоми.

Изанами извикала иззад непроходимата барикада и казала на Изанаги, че ако я напусне сега, тя ще убива 1000 обитатели на живия свят всеки ден, а той яростно и отвърнал, че в този случай ще дава живот на 1500.

Историята има както силни паралели, така и значителни разлики с гръцките митове за Орфей и Евредика, както и мита за Персекона и Деметър; Майският мит за Итзамна и Иксчел; Акатско/Шумерският мит за спускането на Инанна в Подземния свят. А шкоме например е паралел към менадите, които Орфей разкъсал на парчета.

сряда, август 23, 2006

So where the bloody hell are you?

виж и филмчето. предполагам че ще ти хареса... :) австралийският английски е интересен ;)

неделя, август 20, 2006

Обратно

Знам, че не чакате с нетърпение завръщането ми в “пишещите блогчета” среди, но нещастието вече се случва. Така че спрете молебените си за дъжд по морето, аз вече съм отново с вас в “дълбокото” ежедневие.

Първото нещо, което е завладяло страстите и мислите ми и искам да споделя с вас след почивчицата е липсата на един симпатичен, за моите очи, сайт в блогърския граунд.
Не знам кога и на мен ще ми “избуши бушона” и ще затрия всички вехти спомени, които мушкам тук, но за сега дишайте неспокойно в очакване на следващия абсурд родил главата ми.
Та за сайта, който ми липсва. Не мисля, че организацията му в предишния вид някога ще се върне, защото би било крачка назад в развитието... Но е вероятно аз да не съм напреднала толкова бързо, тъй като нещата, които се случваха в него, все още не са отживели за мен.
Ако и на теб ти липсва някой сайт, приятелю (или не), винаги можеш да си припомниш вкуса на доброто старо време чрез верния ти иконом-помощник, известен и като, бай Гугъл.

Тъй като след отпускарските дни ме е налегнал лек мързел и благородство мисля да не ти губя времето много и да прескоча напред във второто (и за твоя радост) и последно нещо, което ще прошепна на белия ми приятел-лист.
Вчера спонтанно ходих за една нощ над Горна Баня. Мястото е очарователно и аз си изкарах страхотно.
Замислих се обаче, защо красивите кътчета около София досега винаги ми биват показани от инвазирали столицата провинциалисти?!?!?! А софианчето, в случая мой приятел, ми обясни, че не е посещавал планините наоколо от крехка детска възраст, която е съхранила в него единственият спомен, че горе било приятно хладно в летните жеги. Предпочитал разходките по “Витошка”, отколкото по нейната адаша.

четвъртък, август 10, 2006

disorganization = дес-организейшън

Без никаква организя протича и таз годишното ми заминаване за моренцетототото...

Довчерашното ми тормозене на добричкият ми шеф най-накрая подейства и той ми заяви - "Заминавай!". - Да се разбира нещо от рода на - айде махай се, че ми писна да ме тормозиш всеки ден с твоето море и еди кога си те очаквам сутринта бодра смяна на работа :).

Все още не съм си нагласила прехвърлянето и подготовката за източването на банковите ми сметки и билет за влака нямам, но такива неща винаги може да свършиш и в последната минута на възможното - примерно към 5:30 следобяд. Разчитайки, че банковите и жп - служителките вече са си починали (не умрели, а изкарали отпуската си) и няма да са толкова бюрократично агресивни и не дружелюбни.

Палатка така и не си купих, тъй като моята (изгоряла от слънцето вече, предполагам) сестра до късно снощи се двоуми дали да дойде с мен на къмпинг. Последното и (дали не трябва да се чете като предпоследно!??) решение е да не я очаквам.
Надявам се все пак да намеря някое свободно местенце, където да пренощувам.

Няколко пъти (стотина поне) повторих на моите приятели, че отпуската ми по план график е от 14ти до 18ти август, а опън еър-а започва на 11ти. Разбира се, обаче те се бяха подготвили за ранното заминаване на 10ти, докато съвсем случайно не се чухме на 7ми, за да им каза за 101-ви път, че плановете са съвсем различни.
Което промени изцяло красивата картина, която протовно на волята ми, съзнанието рисуваше за подредбата на почивните дни.

Дали ще стигнем до Варна утре - не се знае естествено още, тъй като аз нямам билет и ще разчитам на добрият (не Уил Хънтинг) си късмет, както обикновено.

Освен всичко това, Мартин ми предложи да пътуваме заедно с нощният влак, но ответ по този въпрос от мен все още няма, тъй като незнам за кой влак ще се вредя с билет - междудругото, ако някой своенвременно чете този ми пост и знае дали има билети за влаковете до Варна да ми предаде тази информация навреме плийз! :)
Съобщение по гълъб относно пътуването ми ще пратя на Марто, веднага след като и аз самата бъда осведомена по въпроса.

Каквато и да е информация относно местонахождението ни по преспиването - никой от нас четиримата няма естествено, на място и пак с добрия чичко Късмет се надяваме да не се наложи да се спрем на така нежеланият от беленската дружина план - спане по палатки в най-близкият до Созопол къмпинг. Тук е момента да ви напомня, че ако сте имотен магнат от созополският край предожения на цени в рамките на разумното за сезона (ако съществува такова определение въобще ?!?) се приемат до събота/неделя следобяд.
Уточнение за денят няма - както би трябвало да ви е станало от по-горният текст.

Подготовка на багаж и всякакви такива дреболии - ще бъдат извършвани до последната минута преди потеглянето към централната гара. Само да не забравя да си купя паста за зъби, че останалата в къщи стига за още 3-4 дена само.

И други неща мислех да напиша, но се залутах в мислите си нещо...

Този пост е хаотично, несвързано и неграмотно написан. Благодаря ти, че стигна до тук в неговото четене. :) Весело изкарване и на теб. А да, и хубаво време да ни сполети всички!

понеделник, юли 31, 2006

На въздух II

Добре, че беше Дес ми напомни да прегледам коментарите от "На въздух", защото принципно аз чета само коментарите на последния постинг (и може би изпускам доста неща - гаден навик). Та ето на какво се натъкнах:

Ей Светле, за планината може да те огрее и по-рано отколкото си мислиш ;)
С май бестмен V. мислим да ходим на 7-те Рилски Езера (7РЕ) в края на август - 27, 28. Ще спим на палатка или ако времето е лошо в хижата на 7РЕ. Ще се радваме ако ни удостоиш с твоята приятна компания :). Дес Ю2

четвъртък, юли 27, 2006

БНБ он-лайн

Прочетох ето тук за начинанието – БНон-лайнБ.

Отдавна вече бях разказала за първите си а-лайв преживявания в НБ.
Напоследък свикнах с лелките, познавам се с портиера и дните ми из лавиците протичат доста по приятно и предвидимо закономерно.

Въпреки че качените произведения не са дори минимално достатъчно в предвид огромните хартиени носители в сградата – все пак инициативата ме радва и се надявам скоро сайтът да бъде обогатен. По-добре късно, от колкото никога – или както беше поговорката (не ги помня много добре тези народни мъдрости).

Надявам се, че скоро и университетските библиотеки в България ще се сетят да качат ресурсите си в улесняваш ползването вариант. Всеки имал честа или неволята да бъде студент (тук) няма как да не се сети за огромните опашки в началото на всеки семестър, които се вият пред библиотеката с надеждата ::дано не е свършило ръководството по ППЕ:: - например.
От личен опит мога да кажа, че колегите им от запад активно разширяват он-лайн ресурсите си.

Надявам се скоро и в България остарелите представители от Академичния съвет се сетят да не разхищават средствата само за фонтанчета и не обмислят на съвещанията си само с какво да променят правилника, че да им е по-трудно на студентите да записват всеки следваш курс... и решат да качат в електронен вариант поне една част от книгите в Библиотеката.

събота, юли 22, 2006

Lyrics: T R

I have come curiously close to the end, down
Beneath my self-indulgent pitiful hole,
Defeated, I concede and
Move closer
I may find comfort here
I may find peace within the emptiness
How pitiful

It's calling me...

And in my darkest moment, fetal and weeping
The moon tells me a secret - my confidant
As full and bright as I am
This light is not my own and
A million light reflections pass over me

Its source is bright and endless
She resuscitates the hopeless
Without her, we are lifeless satellites drifting

And as I pull my head out I am without one doubt
Don't wanna be down here feeding my narcissism.
I must crucify the ego before it's far too late
I pray the light lifts me out
Before I pine away.

So crucify the ego, before it's far too late
To leave behind this place so negative and blind and cynical,
And you will come to find that we are all one mind
Capable of all that's imagined and all conceivable.
Just let the light touch you
And let the words spill through
And let them pass right through..


Bringing out our hope and reason ...

петък, юли 14, 2006

На въздух


Без особени дълги размишления към края на миналата седмица с Парасков решихме да идем на къмпинг тази седмица.

Времето може и да е валежно, но се надявам, че това няма да попречи на изкарването ни.

Ето какво ми напомня Пар да не забравя, докато пиша това:

par (05:44 PM) :

da ne zabravish

par (05:44 PM) :

baterii, nojm, vilici

par (05:44 PM) :

hranata

par (05:44 PM) :

bileta!!!

вторник, юли 11, 2006

Лято-то, почука и влезе. Ти къде си?

Вчера, докато се прибирах с моето орнажево-вълшебно килимче, с отличителен белег - 313; видях едни деца на средна възраст 13-14 години, да прекосяват Цариградско шосе пеша с по бира в ръка.

Та се зачудих от кога съм станала толкова скучна и предвидима, да предпочитам напоследък кафета и барове с галещ окото интериор, пред грубите пейки с градски пейзажи и погледи на улични кучета.

Лятото е сезона, според мен, за...
бурен секс на плажа; вълнуващи авто-стопове, докато обикаляш страната; за вечерен или утрешен мързел, защо не с алкохол в ръка или прясно изцеден сок от любимият ти плод, докато гледаш залеза/изгрева на терасата (балконий); палатков лагер или високо-планинска хижа с приятели; гмуркане в дълбокото море от емоции, които по-късно вълшебно стават красиви спомени ;);
и за всичко друго, което току що ти хрумна и все пак няма да ми го напишеш...

Вземай джапанките и тийнейджърското си лекомислие и просто си представи... :)

сряда, юли 05, 2006

B[e]-log-in

Ще цитирам Таня, защото много ми хареса какво е написала:

«А споделянето на лични неща е неизменна част от един блог, защото той иначе би загубил същността си.»

Чувствам, че съм освободила плиткоумните си "блонди" мисли, които са витаели в празната ми глава, след като мушна някой нов пост в МУШКАТО и това ме кара да се чувствам значително по-добре.
Какво би те накарало теб да започнеш, да пишеш да се откажеш... да дразниш случайно попадналият потребител на блогът ти си е лично твоя работа.

Ако няма какво да си кажеш и ежедневието ти е до такава степен сиво, че чак ти станал черно-бял, по-добре спри инициативата, отколкото да тормозиш нервните си окончания на пръстите над клавиатурата в опит да изтръгнеш нещо черно – на белият лист.
Иначе има достатъчно пространство в мрежата – опъни жицата към мислите, чувствата, впечетленията си и чакай да се свърже някой към тях, да разбере за теб, да те намрази или хареса
.

Достатъчно съвети и обмяна на опит има по случая “Как аджеба (или както се казва – не знам точно, но ми харесва това как звучи) да направя блог и да пиша зарибяващо в него” просто потърси. Аз не знам, а и то мисля, че си личи.

Наслаждавай се и не мрънкай! :)

Nested

Ot mnogo vreme ne sym pisal postove v tozi blog (moje bi poradi fakta che nishto interesno ne se sluchva s mene, a moje bi i zashtoto go namiram za malko "shantavo" (Des vse pak, ako iskam da spodelq neshto s teb bih go napravil na chasha kafe ili chai (kato v dobroto staro vreme (koeto mejdu drugoto malko mi lipsva (veche se izgubih v tezi skobi (a ti?))))))....

петък, юни 30, 2006

1 година

... може и да се почерпим по случая, след като оздравея...

Болничка съм

разболях се от Варицела. в момента умирам в къщи. ужасссссссссно е!

цветя, бонбони, плодове и всичко останало, което искате да ми пратите, за да ме разведрите и да се почувствам по-добре, ще приема с голяма благодарност, но тъй като е силно заразно, неможе да дойдеш да ме видиш, ако не си го карал.

а имах страхотни планове за уикенда... :(

понеделник, юни 26, 2006

to be FAMOUS for ...

Чудил ли си се, какво е да си известен? Как ли се променят хората, когато станат популярни?

Все пак това е и задължение към масата очаквания, критерии, критики... Лесно ли е да ги понесеш? Да ги оправдаеш, да продължиш напред?

Какво ли е да си в светският живот, във вихърът на събитията, да получаваш всяка седмица по 5-6 покани минимум за петъчното парти... ... ... Така ли се получава в същност?

Какво става със старите приятели на тези личности, запазват ли ги или не?
Строго индивидуални ли са отговорите на тези въпроси или известността налага своето...

Може би заради това стават толкова популярни всички тези предавания, рубрики и печатни медии за елит[ност].
Интерес, любипитство, желание за интимна връзка (дори) с идолите на денят, седмицата, годината...
Дори и в България.

Обществото има нужда от своите кумири и ги създава. Днес не от камък или хартия, а от плът и кръв.
Това от законите на племето ли е останало? А журналистите днешните шамани, връзката между божеството и хората, ли са!?

петък, юни 23, 2006

Как жена гледа футбол?

* Знам, че е необичайно този пост да е подписан от мен, но Пар въобще не гледа футбол. :)

...
Какво прави една жена при първият съдийски сигнал?
а) започва да си лакира ноктите;
б) нанася си маска на лицето;
в) вади епилатора ;
г) извършва и трите в следният ред: нанася си маска, вади епилатора, лакира се.

Защо една жена изпуска да види първият гол в мача?
а) точно преди това е изцапала кутрето на дясната си ръка с лак и е отишла да си вземе лакочистителя;
б) в банята е и си измива маската ;
в) епилатора е смутил приемането на картината;
г) в зависимост от минутата едно от трите.

Как една жена разбира, че е свършило първото полувреме?!
а) защото дават рекламата на сухият лак от Айвън;
б) защото рекламират новият крем на Виши;
в) защото рекламират новият епилатор на Браун;
г) дават коя да е реклама от 3-те.

Как една жена разбира, че е свършил мача?
а, б, в, г) футболистите си събличат фланелките и тя спира да върши каквото и да е друго и се вторачва в телевизора.
...

Другите въпроси и отговорите, очаквайте до края на световното. :)))

вторник, юни 20, 2006

Tune in

Макар и да не разбирам от психология.
Както споменах на скоро ми направиха един интересен и забавен тест и понеже ми е интересно какво ще се получи и от твоите отговори (говоря на теб Пар, понеже никой друг не чете изтрещелиците ми), сега ще те тествам. :)

Ако не те притеснява потребителското име от izmami [at] yahoo.co.uk, то чувствай се свободен да изпратиш своите отговори, за да ги анализирам и да ти ги върна обратно, така че и двамата да се посмеем ... :)))

Въпросите са следните:
Чувствай се свободен да развиваш дълго повествование на всеки един от тях, знам че можеш ... :)))

1во: избери две любими твои животни, като има значение кое ще сложиш на първо място. След това напиши положителните и отрицателните черти, характеристики и т.н. на всяко едно от тях. Ако според теб, лиспват положителни или отрицателни черти, то просто напиши - че няма такива.

2ро: кое избираш между - море и гора?!

3то: гората. Опиши ми гората за теб, каква картина визуализираш за гора, какво усещане ти носи...

4то: морето. Същият въпрос, каква картина изниква в съзнанието ти за море, какво чувство, дали си се представяш вътре във водата или извън нея, какво точно правиш вътре или около него...

5то: кафето. Обичаш ли кафе? Какво кафе ти харесва да пиеш? Как обичаш да го пиеш (сам с приятели)? Държиш ли да пиеш кафе? Има ли нещо специфично за теб и кафето!? ...

6то: дървото. Разхождаш се из гората и изведнъж едно дърво те заговаря(?!). Ще спреш ли въобще да му обърнеш внимание или неискаш да говориш с него? Какво има да ти каже дървото, а ти на него?!

7мо: кончето. Намираш се на една полянка, в другият край на която има диво конче. Какво правиш? Как ще постъпиш, ако кончето дойде само при теб?!

8мо: ключ. Намираш ключ, ще го взземеш ли, ще му обърнеш ли внимание... Ако е обикновен ключ пак ли ще постъпиш по същият начин??

9то: остров. Събуждаш се в една лодка, и пред теб има две възможности - да отидеш на един остров или да отидеш на брега? Ако избереш посока-остров, какво те очаква там!?
Какви преживявания ще имаш?! След островът или брегът би ли отишъл на други острови? И в крайна сметка би ли се върнал някога на брега, ако избереш да пътешестваш!?!?

това е.

четвъртък, юни 15, 2006

Chill me и изкуството да си почиваш



За вечери като тази излпува една дума – с таг болд – в бедният речник на съзнанието ми, а именно страхотна.

Въпреки ширещият се хладен фронт, а може би и заради него, – «Градът никога не спи!».

План-конспект...

Намираш двама твои много любими приятели, които не си виждал от 3 месеца (приблизително).Свързваш се с тях в началото на седмицата за уточняване на кратка среща в някой делничен ден след работният период.

В уреченият ден – намираш най-удобните си дрехи, достатъчно добре изглеждащи, за да отидеш с тях първо на работа. Необичайна препоръка в предвид датата от календара – да ти е топло с тях.

По възможност те вземат с кола си от работа. След това откривате заедно някое ново заведение от веригата “нашите любими за посещение”. Настаняваш се удобно, докато усмихната (в по-добрият случай) сервитьорка записва любимите ви изкушения.

Магията на добрия и полезен разговор започва сама. (Няма нужда от Хари Потър или Абра-Кадабра.)

Обикновено, ще ти разкажат за всички вероятни и невероятни събития и истории от последно време, докато ти също споделяш свободно информация от папката “любими моменти в последните 3 месеца” (без опасност от нахлуване на неидентифицирани типове носещи маски).

:::Удобното състояние се запазва за неидентифициран период от време с начало в точката – три ... (следва любимото за сезона), и край в оправянето на сметката, с инерционният момент до малко след това...:::

Смехът ви озвучава залата, докато експериментират върху теб с последния забавен тест, който са научили приятелите ти. А се смеят, защото си избрал например, че пиеш кафе с мляко, канела и приятели, докато си насочил лодката към остров, където може да си поговориш с дърво (за яхването на дивия кон – в друга история).

Накрая трябва да се прибереш у вас, тананикайки Уърлд Холд Он – например, където с изненада откриваш, че те чака ½ кутия от любимите ти бонбони.

А кой каза, че било не приятно да се виждаш с бившите си любовници?!

понеделник, юни 12, 2006

At the starting of the week...

Въпреки че, в края на миналата седмица започна Световното по футбол.

Сега е времето, според мен, да направиш не само служебният, но личният план за преживелиците, които искаш да те споходят, до края на седмица 24 от 2006 година.

Моята основна точка от плана е Почивка, тотален рИлакс, мързел и много алкохол примесен с леки наркотици, разрешени в някои страни от Световното. Въпреки че, съм опън-майнд и ще попитам, ти какви предложения имаш?, знаеш в листа!?

Моят ::пазарен:: списък за тази седмица:

1во Искам да си взема най-накрая едно мъничко телевизорче, разбирай поне 14", заради футболните срещи в Германия, разбира се, а не заради предаването на руса-силиконова-"умна"-соларна-...[censored] по канал по-добре-не-ме-гледай.

2ро Да потърся пътя към ::истината:: в селекцията от филми, която ще направим с моята червенокоса-филмоманиачка-съквартирантка (Плами, работиш ли?! :).

3то Останаха под общ знаменател, всички неразумни и непланувани, спонтанни т.е., а-л-а-мой-стил, постъпки, които ще извърша, за да оцветя сивото си еже-дневие.

Май прекалих с тиренцата, постави ⭧[& # 11111;], ако е така ;)

Lyrics: C O S

I know
It's late
I shouldn't call at this hour
But it's
My fate
I need lips to devour

My nervous system is shot alright
I won't sleep unless you

Sleep with me tonight

Sleep with me tonight
Deep with me tonight

(Sleep)

I know
It's late
We've known each other awhile
I
Can't wait
To see your twisted smile

Kindred spirit of candle light
I won't sleep unless you
Sleep with me tonight

Sleep with me tonight
deep with me tonight

четвъртък, юни 08, 2006

I am at the centre of the sun

Young girl in the market, gives it to the men
When the men leave, her eyes are red
When her eyes are closed, again, she sees the dark, market of a violin..

And she sings, "They say the most horrible things. But I hear violins"

When I close my eyes, I am at the centre of the sun
And I cannot be hurt, by anything this wicked world has done

Young boy in the market, follows all the men
When the men leave, he's out of his head
When his eyes are closed, again, he sees the dark, market of a violin..

And he sings, "They break the most beautiful things. But I hear violins"

When I close my eyes, I am at the centre of the sun
And I cannot be hurt, by anything this wicked world has done

Young boy in the market, sees the girl alone
And asks her, "Have you lost your way home?"
She sings, "You say the most beautiful things. Just like my violins."

понеделник, юни 05, 2006

Мега-подборка очень креативных работ

Днес, всички от колектива приключихме значителко по-рано с възложения проект и ето какви линкове си подаваме, за да разнообразим оставащото време от работният ден, докато стане време да изпием бирата - един от любимите ми за посещение.

четвъртък, юни 01, 2006

За детето в мен


Животът този лаком звяр е откъснал от мен нещо много красиво, детската ми душа. Дано съм запазила някоя троха, за да имам сили да продължа...

петък, май 12, 2006

1 час обедна почивка

... е времето за почивка, което по принцип трябва да е за обядване и да по обед, но може да се вземе по всяко време от работния ден в нашата компания...

Обикновено отделям този един час свободно време за извършването на лична работа, не интимна, а просто персонална, обвързано с битието ми извън работа. Често тази моя извънработна работа е придружена с пътуване (използвайки грАдски транспорт) до някоя точка в София.

Докато се придвижвам до урченото място, често се случва да се запозная с обедно-бродещите хора. Без да го предизвиквам, получавам интересен експеримент, в така любимата за мен сфера на изследване на хората.

Номериран списък:

1. Човека на дюнерите

  • предвижвайки се с 313. чакам да светне зелено на светофара.
  • неочаквано за мен, колкото и за теб, ако си се возил с този автобус читателю, той е почти празен. явно по обед не го използват много пътници за Ония Свят (светът на Централна Автогара). единствения прав човек, застанал до вратата бях аз, нямайки търпение да сляза на следващата спирка, понеже закъснявах.
  • тогава човека, който стоеше до дюнерите, точно срещу спрелия на светофара автобус, започна да ми маха с ръка и да се усмихва. аз естествено съвсем не помислих, че ми маха на мен, но след оглеждане на заобикалящата обстановка, установих изненадано, че е точно така. а той продължи да ми маха, докато не му се усмихнах в отговор
2. Бабата и имаше едно време...
  • класика
  • предполагам, че и на теб ти се е случило, поне веднъж. някоя баба да те хване за слушател, докато си пътуваш мирно и кротко към ... "Че фаче?"-посолството например...
3. Продавача на вестници
  • докато чакам на спирката автобуса
  • който ми направи комплимент с въпроса си "На училище ли отиваш?"
  • и се опита да си уреди среща с мен по-късно вечерта, за да пийнем нещо или поне да мина и на другия ден от там, той си бил на работа
  • и автобуса ми дойде
Извод: Пътуването около обяд из Софийските дебри е доста забавно ПРИКЛЮЧЕНИЕ и дава възможност за развитие на социалните ти контакти и подобравяне на умението ти за спасяване от приказливи досадници ... :)

4. А ти какъв опит имаш на подобна позиция?! ;)

сряда, април 26, 2006

Уоп и Дейли Спирит + Едно Закъсняло Извинение

Коренни промени,
заедно с пролетта. Сезоните се смениха, за мен, изненадващо бързо.

Природата се възроди. А аз реших коренно да си променя живота, дали ще е добра промяната или ще доведе до повече злини, времето е моят съдник и то ще отчете накрая в стегнат (надявам се) доклад резултатите.

Пар ми се разсърди и има защо. Хубаво е като обещаваш нещо да го изпълняваш.
А не да падаш на нивото на най-големите несериозници, към които не спадах до скоро.

Но аз паднах и преносно и буквално. Уоп. Без да искам (естествено), паднах в буквалния смисъл.
Просто една напориста жена, в трета възраст, реши да слезе в последния момент от претъпкания автобус и ме отнесе със себе си, само кадето тя си кацна леко на пътната настилка, а аз я посрещнах с цяло тяло и широко отворени обятия.

В същност се пребих като презрял домат. Не съм виждала как падат презрелите домати на земята, но имам развихрено въображение за случая и си го представям доста цветно. Пада си домата на земята и се превръща на пюре, хвърлайки последни капки кетчуп наоколо.

Подобна беше и моята участ, вчера.

Сега като цяло съм добре, леко куцам и нося лепенка на лявото си коляно, но като цяло физическото ми състояние е добре. За сметка на това, падането разтърси психическото ми равновесие, което бях закърпила със стари парцали и доста труд, последните седмици.

Вместо да известя за скорошното ми падане/падение, аз си изключих телефона, стиснах силно зъби, за да не излеят много сълзи от очите ми и се прибрах у дома, за бърза помощ с намесата на народния дезинфектант - ракия, вътрешно и външно.

После полегнах на леглото ми и изхвърлих целия заобикалящ ме свят през терасата, включих прожекторите на киното и пуснах филма на тоталното изолиране.

................................................................................................
Извинявай, Парчо. Но доста се пребих вчера и добре паднах в очите ти...

петък, април 14, 2006

Lyrics: L B

If you receive an e-mail with a subject of Badtimes, delete it immediately
WITHOUT reading it. This is the most dangerous e-mail virus yet.
It will re-write your hard drive. Not only that, but it will scramble any
disks that are even close to your computer. It will recalibrate your
refrigerator's coolness setting so all your ice cream melts. It will
demagnetize the strips on all your credit cards, screw up the tracking on
your VCR and use subspace field harmonics to render any CDs you try to play
unreadable.
It will give your ex-boy/girlfriend your new phone number. It will mix
antifreeze into your fishtank. It will drink all your beer and leave its
socks out on the coffee table when there's company coming over. It will put
a dead kitten in the back pocket of your good suit and hide your car keys
when you are late for work.
Badtimes will make you fall in love with a penguin. It will give you
nightmares about circus midgets. It will pour sugar in your gas tank and
shave off both your eyebrows while dating your current boy/girlfriend behind
your back and billing the dinner and hotel room to your Visa card.
It will seduce your grandmother. It does not matter if she is dead, such is
the power of Badtimes, it reaches out beyond the grave to sully those things
we hold most dear.
It moves your car randomly around parking lots so you can't find it. It will
kick your dog. It will leave libidinous messages on your boss's voice mail
in your voice!
It is insidious and subtle. It is dangerous and terrifying to behold. It is
also a rather interesting shade of mauve.
Badtimes will give you Dutch Elm disease. It will leave the toilet seat up.
It will make a batch of methamphetamine in your bathtub and then leave bacon
cooking on the stove while it goes out to chase high school kids with your
new snowblower. These are just a few of the signs. Be very, very careful!

петък, март 24, 2006

Пролетна умора

След многото пропилени дни, след 24 часовият сън – започваш постепенно да се събуждаш... Това не си ти. Това е новата гъсеница преминаваща през метаморфозата. Дали ще станеш в последствие красива пеперуда или грозен бръмбар, зависи само от съня (мечтата) на какавидното състояние.

Пак спа, пак нищо не изпълни и пропиля, пропиля доста... Време... Живот... Всичко се изплъзва между пръстите ти. Отъждествявал ли си се с пясъчен часовник?! А дали ще се намери сила, която да те обърне да течеш във вярната посока?

Ставаш съвсем друга от детската си представа, може би е било грешно да мечтаеш толкова детайлно или си срещал с прекалено много разклонения на пътя, но ще изживееш/извървиш/ само този, който никога не си представял...

Само където това твоето/моето/ не е път, а падане бъз съпротива, но е падане в меките облаци на мечтите, докато не се размажеш в твърдата земя, като птичка с пречупени крила... Мазохистично – ти сам се осакатяваш...

Прибираш се смазан – от тежките събития на деня. Пускаш нетърпимо силно последното парче музика, което е завладяло страстите ти – искаш звука да те смаже! Потапяш се.

Отваряш бял лист и избълваш всичките си чувства към себе си на него – душевно повръщане?! Жалко, че не можеш да пренесеш и багажа си в него, цялото си съществуване... Да умреш на този бял лист да сложиш последната точка и това да бъде края – истинският край. Да не умира просто лирическото аз, да умира и реалният прототип с него. Искаш да убиеш човека в огледалото, но нямаш сили дори за това.

А шизофренията ти се радва – всичко се нарежда по плана. Планът на - ?!

сряда, март 22, 2006

Mail memories: TV

Всъщност няма как да се чувствам по-добре, заради времето, което прекарвам пред ТВ-то, тъй като аз не прекарвам такова време..

От части се чувствам доста по-добре заради това, че не си губя времето в гледане на ТВ, тъй като то става мания. Все повече и повече имаш нужда от взирането пред кабеларката във вас и ако нямаш кабелна им звъниш като разтреперан пристрастен на доставчика си.

НЕ, това не ми харесва, а аз по познавам и такива хора.

Обаче това, което прочетох ме върна малко по-назад във времето, когато бях малко хлапе. Припомних с вкуса на препечените филийки с чай, които баба приготвяше за закуска, а аз и сестра ми гледахме аеробиката по стария ТЕМР.

Спомних си за първите 5 канала, които имахме след като се включихме към кабелната ТВ и как цялото семейство се събираме да гледаме заедно предаванията на първото ни SONY, в пълна семейна идилия... Припомних си, чу хубавите филми ме мотивираха да се боря с ежедневието си, да се опитвам да съм най-добрата, да знам повече, да напиша нещо по детски красиво, което да запазя само за себе си...

Обаче се сетих и колко по-приятно си изкарвахме, когато след снежна буря нямаме ток и се събираме в кухнята около кръглата маса на запалена свещ, малкия Philips е просто сива кутия от декора, отразяваща на екрана си семейната обстановка около мъждукащата светлина на пламъка. Колко много обичах тези без напрежение, но наелектризиращи вечери. Тогава баща ми започваше да разказва стари семейни истории, които може би по подобен начин е научил от неговите дядовци, като е бил малък.

Така научих доста интересни неща за моите прадеди... Научих от къде съм дошла и какви гени нося, защо съм тази аз – Десислава Боянова Спасова. Като традицията е повелявала всички момчета да се кръщават Петко или Спас по ред, всичките ми прадядовци са носели имената: Петко Спасов Петков или Спас Петков Спасов и така до... много отдавна...

Защо баща ми се казва именно Боян, а не Петко или Спас и колко опасна е била прабаба Бояна. И още толкова много неща, че трябва да напиша един средно дълъг разказ, за да ти кажа за всички тях.

И това, защото не гледахме ТВ. Ето защо ТВ-то не ми липсва, интересните филми или сериали ги има и в интернет. А жуженето от ТВ-то, което ми действа често толкова приспивно, умело съм заместила с он-лайн радия.

Осъзнах, че единственото нещо, заради което ми липсва ТВ е да гледам спортните предавания, ама те са по-интересни, когато ги гледаш в компания, все пак.

четвъртък, март 16, 2006

"За Бога Братя Не Купувайте"*

*цитирано по памет

inspirited by nname

ВИП Брадър, или новото предаване от поредицата – “Може-и-да-съм-тъп-но-ме-дават-по-телевизията”! ->
Дори нямаше и да разбера за неговото съществуване,
тъй като аз тИлИвизия не гледам, вестници не чета и
съм изпаднала в тотално медийно затъмнение, от което
не се оплаквам, по-скоро дори ти се хваля.

Обаче ти го гледа, той, тя, вие, всички... И се постига,
именно това, което се иска – реклама. Продуцентите
слабо ги интересува, твоето остроумно мнение, ти
харесваш “
шоуто” – или може би не – гледаш-плюеш-коментираш-насираш,
прави това, което искаш... Продава се предаването,
включително и на теб, публика има, рекламите вървят,
парите също... тогава ти ставаш един от златоносците им
и те те обичат...
разпространение – има.

А какво е твоето мненийце, написано на квартaлната ограда –
мрежа, остава без значение за тях и парите им.
:)

Кой е Митьо Пищова?! Дори не знаех до днес,
обаче той стана известен вече и за мен,
популяризира се още повече сред масовостта и дори
съжалявам, че трябваше да науча.

Не бих те занимавала с предаването и
върлия му селянин участник, ако не беше провокацията,
която ми отпрати анкетата
на първа страница на бившия
сайт на селско-болярския хитрец”

"Какво за Вас представлява "дебела жена" ?

- жена родом от гр. Белене

Аз съм запозната от "първа ръка" с жените от град Белене и има как да бъда НЕсъгласна с тази клевета! Единствения ми отговор на тази явна обида е - иди пък виж, брате. И после може да дискутираме... Сигурна съм, че селския му крак, обут в скъпи(?!) цървули, не е и стъпвал на тинестия чернозем, разположен покрай дунавското градче, но иначе много му работи акъла и умее да ги измисля, да развеселява и да отъждествява.

Аз жените от Горно Оряховския край не ги знам, пък и не искам да ги опознавам, честно, но не мисля, че са най-чинните фимайлс в БГ. Ти, ако искаш провери, покажи и докажи...

До тогава аз ще си пея все така силно:

“О-о-о-о-О Белене ти най-красивото градче в света,

над тебе слънце пече

и Дунав бавно тече

мръсотии влече,


а там жените са хубавици,

родени само за певици....”


понеделник, март 13, 2006

Абревиатурки

Благодарение на лирикс, пикчърз и други разни ми ти работи, нашето блогче "навърши" 50 поста. Та ето сега и 51-вия:

1. СЕРГЕЙ - Хомосексуалист, който се изхожда по голяма нужда
2. БИСЕР или ДИКЕНЗ - Човек, който ходи по голяма нужда по два пъти
3. ДУПЕДАВЕЦ - Човек, който седи до кръста във вода
4. АНАЛИЗАТОР - Човек, който лиже задници
5. НЕГЪРЧЕ - Дете, което не е родено в Гърция
6. ПИТАГОР - Човек, който се разхожда из гората и задава въпроси на дърветата
7. КОЛЕБАНИЕ - Полов акт с кол
8. КОНСПИРАТОР - Човек, който спира коне и каруци
9. КОНСУМАТОР - Човек, който събира коне
10. ДИРИЖАБЪЛ - Човек, който търси жаби
11. НЕСЕСЕРЧЕ - Дете, което не ходи по голяма нужда
12. ПЕДЕРАСТ - Човек, който расте с една педя
13. ГЪЗАР - Човек със 100кв. метра задник
14. КУРАБИЙКА - Жена, която бие мъжа си
15. КУРНИЗ - Мъже в редица.
16. ДЯДО МРАЗ - Човек, който мрази старите хора
17. ДИНОЗАВЪР - Човек, който се завира в дините.
18. ПАРАЛЕЛЕПИПЕД - Човек, който пипа парите на леля си
19. КОСМОНАВТ - Човек, който си маже космите с нафта


Който измисли номер 20 получава награда :)

сряда, март 08, 2006

Lyrics: Portishead

I'm so tired, of playing
Playing with this bow and arrow
Gonna give my heart away
Leave it to the other girls to play
For I've been a temptress too long

Just...

Give me a reason to love you
Give me a reason to be ee, a woman
I just wanna be a woman

From this time, unchained
We're all looking at a different picture
Thru this new frame of mind
A thousand flowers could bloom
Move over, and give us some room

So don't you stop, being a man
Just take a little look from our side when you can
Sow a little tenderness
No matter if you cry

Give me a reason to love you
Give me a reason to be ee, a woman
Its all I wanna be is all woman

For this is the beginning of forever and ever

Its time to move over