четвъртък, октомври 30, 2008

Зараза

Скоро разбрах защо октомври месец филмите за зарази се пускат в ефир.

Огледайте се в офиса - колко от вашите колеги подсмърчат и кашлят?
А на улицата минувачите?
Повозете с в грАдския транспорт, ако не сте разбрали все още.

А да! И да не забравяме какво е утре - старата келтска легенда разказва за това как духовете на умрелите в този ден идват на земята.
Помислете се дали не сте дразнили някой роднина или познат.
Аз определено имам от какво да се страхувам, ако те дойдат.

сряда, октомври 29, 2008

Гръмнал бойлер

Изпитвал ли си популярните изрази по своя път?
Виждал ли си
* разплетена дамаджана?
* звездички посред бял ден?
* гръмнал бойлер?
* и др.

Аз все още си спомням сблъсъка с фразата звездички посред бял ден.
Безкрайно болезнено, но после можех да разказвам как съм се била с циганка на автогарата в Плевен, за да извиня синината на окото ми. Която се получи от близка, рязка и неочаквана среща с прозрачният, невидим лед, на алеята до военният блок в Белене.

Сега ми се случва да изпитам израза гръмнал бойлер. Изключително съм ядосана от факта.
Очаквам бърза реакция и съдействие от хазайката за разрешаване на проблема.
Докато се случи това ще трябва да си мия косата на бойлерчето в кухнята и да топля казани с вода за всичко останало.

Ех, когато не върви - не върви.

Режим

Смени се часът.

Отначало си мислех - екстра сменя се времето и ще си лягам по-рано вечер и ще се будя по-рано сутрин. Вместо да спя до последната минута и да се будя изморена, както често ми се случва напоследък - ще си лягам към 11 и ще се будя около 7.

Но виж в колко часа публикувам и то след смяната на времето.
Вместо да започна да си лягам по-рано, аз започнах да си лягам по-късно.
Сутрин наистина се будя малко по-лесно, но не съм сигурна дали това не е защото смених малко алармите си. Тъй като старите определено не ги чувах и продължавах да си спя, въпреки тяхното бучене.

Което показва само едно - въпреки желанието ми, не мога да си настроя часовника спрямо настоящата ми работа. Режимът ми не следва работният процес.

Кофти откритие, а?

събота, октомври 25, 2008

25.10.2008

Днес изпратих сестра ми на летището.

Поредното пътуване.


После, докато стоях на спирката да си чакам автобуса за връщане от летището се запознах с няколко английски посетители на България.


Изглеждаха ужасно – бяха облечени по начин, по който се обличат повечето хора без вкус в малките населени места на моята родина. Помогнах им да се ориентират с градският транспорт в София.


Помислих си – нищо не ми коства да съм любезна с тях и да им обясня как да си перфорират билетите – правилно и как да стигнат до автогарата. А някой от другата страна, в тяхната страна може да бъде поне на половина толкова любезен и мил, колкото съм аз и да помогне на сестра ми, ако тя има също нужда от ориентиране и посока в пътуването си.


Не е трудно да си любезен с хората. Аз слизах на подходяща спирка, където можех да им покажа от къде да си хванат друг автобус до автогарата. Казах им да си перфорират и едно билeтче за багажа, по-добре е да не рискуват с градската контрола.


После продължих денят си.

Пътят ми минаваше покрай библиотеката, там бе като сборище на костюмари. Подозирам че НДСВ са имали някоя сбирка. Не че не може да има и други обяснения за разхождаща се група от официално облечени хора в региона в събота преди обяд.


Чудех се кое е по-пасващо на моя начин за живот.

Дали да съм спортно, не много добре облечен турист, който отива на някое непознато място, просто да разгледа някой не много голям град през уикенда и да види нова култура; или предпочитам да съм отдаден работохолик, който отива и в събота на работна среща, без особено много въображение?!


Ако ме познавахте по-добре щяхте да разберете, че съм неудачен микс и от двете.

Сега ми е нещо – меланхолично. Някак си нямах време да изкажа всички неща, които исках на сестра ми. Тя нямаше никакво време – свърши работа на морето и една седмица по-късно вече отпътуваше към новото. В това време се срещна с голям куп от приятелите се, че дори и някои познати от миналото настояха да се видят с нея. И нямаше време за размишления или дълбоки разговори.


За нея може би – това бе по-удачният вариант.

Но аз исках малко да помечтая, да поговоря за едно по-светло бъдеще, в компанията на човек, който почти ме разбира и знам, че ще ме обича независимо от обстоятелствата.

Да имаш такъв човек, не е ли най-страхотното нещо? Човек, с който може да бъдеш 100% себе си? Да му се развикаш, ако имаш нужда да викаш и обратното, да се посмеете 5 минути след това на глупостите си и т.н.


Хмз, смотан ден е днес.


А и междудругото съм пристрастена към сериите на д-р Хаус.

четвъртък, октомври 09, 2008

Никакво ...

... ми е.
Дали това е най-лошото състояние на духа и тялото?

петък, октомври 03, 2008

Ocean

четвъртък, октомври 02, 2008

по-далеко от носа и една ежедневна история

Аз ли не виждам по-далеко от носа си или наистина не забелязвам всички сексистки неща в рекламите около нас, които някои личности постоянно показват?!
А може би вече толкова съм свикнала с всички тях, че те са станали част от фона, от шума, който игнорирам?

Сутрин и вече си ходя пеш към и от работа, но не използвам плейъри т.е. не слушам музика (от както си счупих брутално последния плейър, но това е много садо история...). Днес си мислех, че така се зареждам, почивам си. Градският шум го игнорирам достатъчно умело и след всички шумове и говорене на работа - тази мнима тишина ми действа добре. Това е времето, когато няма нужда да слушам да съм концентрирана върху нещо. Може би е по-добре да не слушам музика в този период.
Защото музиката ме ангажира.

Но музиката също може и да ме изключи за малко от всичко, което се случва между петък и четвъртък. Жалко, че напоследък изключвам изключително рядко. Ще ми прегреят батерийките.