вторник, октомври 31, 2006

Дес: Малки тайни


Всеки има свои тайни.

Въпросът е колко са на брой?!
Малки или Големи?

И когато се натрупат става трудно прикриването им от любопитни очи.

За това просто не ме питай, а слушай това, което ти разказвам, сам ще намериш тайните кодирани в истината.

сряда, октомври 25, 2006

Lyrics: 1 KRS - F T

anybody in here right now with tape decks turn em on
and put em on record, I'll give you a second
I want to add authenticity to your tape
so when it's sold out in the street
you all can know this was a real party

These are poems circulating throughout the nation
everybody's bad and everybody's tough
but how many people are intelligent enough
to open up their eyes and see through the lies
discipline themselves, yourself to stay alive?
not many
That's why the universe sent me today on this stage
with this to to say
the rich will get richer and the poor will get poorer
and in the final hour many heads will lose power
what does the rich versus the poor really mean?
psychologically it means you got to pick your team
when someone says the rich gets richer
visualize wealth and put yourselves in the picture
the rich get richer, cause they work towards rich
the poor get poorer, cause their minds can't switch from the ghetto
let go, it's not a novelty
you could love your neighborhood without loving poverty
follow me, every mother, father, son, daughter
there's no reason to fear the New World Order
we must order the whole new world to pay us
the New World Order and the old state chaos
the Big Brother watching over you, is a lie you see
Hip-Hop could build it's own secret society
but first you and I got to unify
stop the negativity and control our creativity
the rich is getting richer, so why we ain't richer?
could it be we still thinking like niggas?
educate yourselves, make your world view bigger
visualize wealth and put yourselves in the picture!

сряда, октомври 18, 2006

Големите П: Лора


Започвам с Лора не за друго, ами защото по стара легенда, по мое усмотрение възникнала на келтския остров, „Дамите са с предимство”.

Беше едно малко момиченце, с голям характер и много въпроси за живота, когато се запознахме. Сега е едно момиче, което научава всеки ден отговор на някои от въпросите си и обича да създава цели, които с ловка атака, много усмивки и малко ядове да осъществи реално.

Тя е ръчка. Бърка в чуждите умове и знания, копнежи и желания и търси, както ловец на миди, търси бисери. Не винаги намира, често затваря търсенето с омразното движение Ent, Ent, Alt+F4. Но това не спира ентусиазма ù в срещата с нова мида по пътя из океана.
Tя е Моника (от „Приятели”), когато става въпрос за чистене. Може да бъде и едно голямо ухо с памет за записване, когато има нова информация за разучване.
Съдържа в себе си характера на беленчанче, което знае какво иска и не се срамува да го вземе. И ще ти каже открито мнението си, стига да си готов да я изслушаш.
Никога не може да се ориентира из улиците на града, но винаги стига там, за където е тръгнала. :-)
Обича да пътува на стоп, защото среща нови необработени поля, които да изоре с неуморимото си желание за нови души, които да бъдат ръчнати от милото ù задаване на въпроси за съществуването днес, а и защото е по-евтино и емоционално.
Не харесва преструвките и ако искаш да я спечелиш трябва винаги да си себе си, така както тя самата ще бъде с теб.
Естествено тя е още много неща и има много в себе си, но първите ми асоциации за нея бяха тези и предполагам, че те са най-важното.

За мен, Лора е лято.

За Големите П.

Реших да напиша по една-две думи за най-големите ми приятели.
Идеята ми хрумна, докато си пуших спокойно цигара на терасата в офиса ни.

Благодарение на Големите П. съм се развила по някакъв начин в човешките взаимоотношения, приспособявам се към социума, който ме обгражда и надявам се, който сама избирам да е около мен...

Те не са прости типажи и няма как да са, все пак не ги викам като герои от последно прочетен роман, живите хора, винаги са по-сложни, въпреки че нерядко ги опростяваме, за да ни е по-лесно.

С беленчани се знаем отдавна и нямам как в малкия ни роден градец, всички се знаят по лице, а често и по име. Но случайно (ако вярваме в случайността на събитията) попаднах на един купон в легендарното ДНА и там се запознах с тях.
Беше весела вечер, сръбнахме по малко алкохол и си говорихме за големите неща на малките (по възраст) хора.
Минахме през много етапи и различни фактори-„дразночи” около нас, за да стигнем до днес, когато ме разбират и без да има нужда от много думи. Сега винаги мога да им се обадя за всичко и да разчитам на тях, като здрава скала зад гърба ми. Опираш се и си сигурен, че няма да паднеш.

Със софиянци се запознахме случайно (с горното уточнение отново написано в скоби). По забързаният начин на динамиката в големия град. Станахме комшии и често похапвахме вечер заедно. Отношенията ни един с друг се развиха бързо и едновременно. За да стигнат до днес, когато живеем в различни точки на най-големият град в България и се виждаме на някое кафе след работа (с изключение на командированите) или почивните дни да изпием по нещо със спиртно съдържание.
По разделихме се вече освен с разстоянието на местожителството и с теченията, в които ни въвлича живота, но все още можем да бъдем заедно и да ни е весело, да си кажем по някоя тайна на ухо в публичното пространство и да се чуем по телефона за половин минута здравословен смях. По-рано трябваше да уточня, че всъщност софиянци, съвсем не са от София-та а са от други места из китната ни държава, но аз вътрешно в себе си ги наричам така, за което до този момент те нямат представа.

Като се замисля, може да напиша подобен цикъл с постове и за Големите Г., това ще са хората, които в даден момент от съществуването ми са били достигнали състояние в отношенията си с мен близко до това на Големите П., но е последвало разочарование от едната или другата страна в бариерата общуване и всеки е поел своя ход в развитието.
Мога да напиша и един пост за Голямото С. И няколко за Големите Л. Също така четири-пет за Големите К. (колеги). Но само времето и желанието ще покаже какво може и какво се осъществява реално във виртуалното пространство.

четвъртък, октомври 12, 2006

Младост 3 + 1 и още нещо

*За 3 път преместване и отново оставам да живея в Младост. И тъй като в последните две квартири като лош законовед оставаме все по 6 месеца, то в идните 6 можеш да ни откриеш в Младост 4. В по-циганската част, но близо до Фантастико.

*Глобул са зле и от доста време искам да ви го кажа, но това не вдига особено много мнението ми и за останалите мобилни оператори в нашата страна. От известно време съм възмутена как е възможно да плащам 12 лева месечна такса към тях и да говоря за същата цена на минута, каквато е на предплатената им услуга Би-конект. Излиза, че единственото ми предимство пред предплатените абонати на компанията, е възможността да не ми се налага да излизам посред нощ и да си купувам ваучер, за да мога да избера някой свой приятел.
Глобул заедно с приятелите си Германос, преди няколко дена извършиха тотално объркване в разбиранията си по между си, че се наложи моята колежка и приятелка Ваня да остане седмица с друг номер на мобилния си телефон, въпреки уверението, че до 2 дена грешката ще бъде отстранена и въпреки разгневените мейли с техни ръководители. Предполагам, че ако беше корпоративен клиент на компанията грешката щеше да бъде поправена значително по-бързо и щяха да бъдат поднесени нужните извинения. Тя, като мен, е клиент на Глобул от самото им създаване и е лоялен потребител, но това явно съвсем няма значение за тях. По-добре е да се дават много пари за реклама, от, колкото да се вземат нужните мерки за комфорта и задържането на клиентите...
Въпреки това не мисля, че прехвърлянето ми към М-тел или Вивател, би променило особено много използването на мобилният телефон. Особено след като не отдавна бях свидел на безумно надписване на сметка към М-тел, естествено по погрешка.
Въобще в България доста неща не са в ред, но дори и мобилните оператори с големите си претенции могат да си заврат... Отзад.

*Есента вече се вихри в пълната си сила и ме предразполага към пиене на кафене глезотийки – в тон с природата – капучино, мокачино, и др. Можеш да ме поканиш на чаша горещо мляко + още нещо и приятен разговор. Особено в парка до моята работа, където времето не се движи а въздухът трепти.

*Много бих искала да я снимам тази градинка, тъй като напоследък все по-често изкарвам почивното си време в нея, но фотоапарата ми замина на командировка и още не се е върнал.

**И вместо край намери чаровната си усмивка и отивай да риташ листата.