Предизпитна треска

Тази нощ беше кошмар. Жегата, комарите, червената неонова светлина, липсата на каквто и да е полъх, караше тялото ми да се поти като за световно... По едно време имах чувството, че съм залепнал за чаршафа...
Протегнах ръка да видя колко е часа - 01:09... Един час топлинна агония примесена с кошмарът, че ме късат на изпита по кормуване.
Наплисках се с вода... за момент ме разхлади, но после сякаш стана по-лошо... Сънувах как гълтам 3 валериана и за момент се успокоявам... след това се сещам, че последния блистер го дадох на Деси... полудявах, исках си блистера обратно. Започнах да ровя по шкафовете - нямаше го. Проклет ВАЛЕРИАН... проклет.
Заради него ме скъсаха - на сън. Всичко бе толкова реално, но в действителност беше само един много реалистичен кошмар.
Отворих очи беше 06:48 сутринта. Съквартиранта ми си правеше епичния куест на WoW... чудя му се на акъла как може да е толкова отнесен...
Напрегнат съм... не мога да престана да мисля за утре. Какво ли ще стане? Да пия ли валериан преди това или да не пия? Искам само всичко да свърши...

Днес се справих отлично на кормуването... Надявам се да го взема.