Диалог....

Уни-то ме дразни на мах и някак си само искам да спя, без да се събуждам...
Пак съм загубила нишката заради която си заслужава да се бориш...


Днес си мислех за теб, мислех, че ако съм с теб ще съм по-силна...

И аз мисля за това... Някак си няма как да се разтоваря и се разтварям в проблемите си, в мъката си, в сивотата на деня.

И това icq грозно, което губи целият смисъл, не е пълноценно тук. Няма как да черпя сили от теб през това прозорче...

...Губи тона и картината, убива инициативата и вместо да сближава - отчуждава.

"Живота е направен, за да се живее" - каза баща ми онзи ден.

Не мога да немисля, много съм затънала.

Пак ще изплуваме. :)

Но дали ще е на същия бряг?!

.....................