Музиката, която те кара да плачеш.
Си пуснах тази сутрин...
Опитвам се да събера себе си. Парченце по парченце, от тук, от там. Като засъхнали, смачкани дъвки от пода на матрицата...;) Събрах се, почти.
Само едно парче от мен го няма. То потъна в морето и може би никога няма да се върне в мен. В синьозеленото море на две очи, в които се удавих, преди много време.
Когато музиката спре да разпалва болката вътре в мен, тогава и парчето ще е наполовина върнато в мен. Искам да слушам тези парчета музика, без да се връщам назад във времето, да се усмихвам на тях весело, а не с тъжната усмивка на отдавна отминалите дни, които никога няма да се върнат. Подобно на песъчинките откъснати от скалите под силата на морето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар