Уоп и Дейли Спирит + Едно Закъсняло Извинение

Коренни промени,
заедно с пролетта. Сезоните се смениха, за мен, изненадващо бързо.

Природата се възроди. А аз реших коренно да си променя живота, дали ще е добра промяната или ще доведе до повече злини, времето е моят съдник и то ще отчете накрая в стегнат (надявам се) доклад резултатите.

Пар ми се разсърди и има защо. Хубаво е като обещаваш нещо да го изпълняваш.
А не да падаш на нивото на най-големите несериозници, към които не спадах до скоро.

Но аз паднах и преносно и буквално. Уоп. Без да искам (естествено), паднах в буквалния смисъл.
Просто една напориста жена, в трета възраст, реши да слезе в последния момент от претъпкания автобус и ме отнесе със себе си, само кадето тя си кацна леко на пътната настилка, а аз я посрещнах с цяло тяло и широко отворени обятия.

В същност се пребих като презрял домат. Не съм виждала как падат презрелите домати на земята, но имам развихрено въображение за случая и си го представям доста цветно. Пада си домата на земята и се превръща на пюре, хвърлайки последни капки кетчуп наоколо.

Подобна беше и моята участ, вчера.

Сега като цяло съм добре, леко куцам и нося лепенка на лявото си коляно, но като цяло физическото ми състояние е добре. За сметка на това, падането разтърси психическото ми равновесие, което бях закърпила със стари парцали и доста труд, последните седмици.

Вместо да известя за скорошното ми падане/падение, аз си изключих телефона, стиснах силно зъби, за да не излеят много сълзи от очите ми и се прибрах у дома, за бърза помощ с намесата на народния дезинфектант - ракия, вътрешно и външно.

После полегнах на леглото ми и изхвърлих целия заобикалящ ме свят през терасата, включих прожекторите на киното и пуснах филма на тоталното изолиране.

................................................................................................
Извинявай, Парчо. Но доста се пребих вчера и добре паднах в очите ти...