Ще цитирам Таня, защото много ми хареса какво е написала:
Чувствам, че съм освободила плиткоумните си "блонди" мисли, които са витаели в празната ми глава, след като мушна някой нов пост в
Какво би те накарало теб да започнеш, да пишеш да се откажеш... да дразниш случайно попадналият потребител на блогът ти си е лично твоя работа.
Иначе има достатъчно пространство в мрежата – опъни жицата към мислите, чувствата, впечетленията си и чакай да се свърже някой към тях, да разбере за теб, да те намрази или хареса.
Достатъчно съвети и обмяна на опит има по случая “Как аджеба (или както се казва – не знам точно, но ми харесва това как звучи) да направя блог и да пиша зарибяващо в него” просто потърси. Аз не знам, а и то мисля, че си личи.
Наслаждавай се и не мрънкай! :)
1 коментар:
Хе-хе-хе. БРАВО!
Много ме кефи този пост.
Мисля си, че писателско-блогерската "кариера" не е за мен и по-скоро се виждам като читател.
Винаги, когато съм искал да блогна нещо (предполагам, че в такива моменти се чувствам гузен пред факта, че цялата работа по блогването я вършиш ТИ) всички мисли дето са ми се въртяли в главата моменталически изчезват... може би прекалено много се замислям над това как да се изразя така, че да звучи като художествено произведение, че в един момент губя нишката.
Предполагам и затова не сам станал програмист, а кюей а.к.а. КОНСУМАТОР.
От друга страна винаги съм искал да създам нещо... нещо красиво, естетично и докато мислите за това нещо са още в главата ми то е невероятно красиво. Когато обаче почна да работя в/у него в един момент чувството за естетичност се изпарява... не мога да го уловя в това което правя, ядосвам се, че съм си загубил времето и унищожавам всичко, което съм направил. Пример: почвам да пиша пост, след като го завърша го прочитам, и след това го изтривам (и това не се е случвало само веднъж)...
Публикуване на коментар