Обратно

Знам, че не чакате с нетърпение завръщането ми в “пишещите блогчета” среди, но нещастието вече се случва. Така че спрете молебените си за дъжд по морето, аз вече съм отново с вас в “дълбокото” ежедневие.

Първото нещо, което е завладяло страстите и мислите ми и искам да споделя с вас след почивчицата е липсата на един симпатичен, за моите очи, сайт в блогърския граунд.
Не знам кога и на мен ще ми “избуши бушона” и ще затрия всички вехти спомени, които мушкам тук, но за сега дишайте неспокойно в очакване на следващия абсурд родил главата ми.
Та за сайта, който ми липсва. Не мисля, че организацията му в предишния вид някога ще се върне, защото би било крачка назад в развитието... Но е вероятно аз да не съм напреднала толкова бързо, тъй като нещата, които се случваха в него, все още не са отживели за мен.
Ако и на теб ти липсва някой сайт, приятелю (или не), винаги можеш да си припомниш вкуса на доброто старо време чрез верния ти иконом-помощник, известен и като, бай Гугъл.

Тъй като след отпускарските дни ме е налегнал лек мързел и благородство мисля да не ти губя времето много и да прескоча напред във второто (и за твоя радост) и последно нещо, което ще прошепна на белия ми приятел-лист.
Вчера спонтанно ходих за една нощ над Горна Баня. Мястото е очарователно и аз си изкарах страхотно.
Замислих се обаче, защо красивите кътчета около София досега винаги ми биват показани от инвазирали столицата провинциалисти?!?!?! А софианчето, в случая мой приятел, ми обясни, че не е посещавал планините наоколо от крехка детска възраст, която е съхранила в него единственият спомен, че горе било приятно хладно в летните жеги. Предпочитал разходките по “Витошка”, отколкото по нейната адаша.