петък, декември 01, 2006

ГТ: Ученици и пенсионери

Няма начин. Задължителния съпорт на едно пътуване с адския транспорт.
Дразнят ме адски много.

Раници и пазарни чанти:
И двата вида носят по нещо обемисто със себе си. Раниците си ученичетата никога не се досещат да свалят от гърбовете си, с което блъскат, натискат в бъбреците и причиняват траен не комфорт на най-близко стоящите спътници.
С малко съобразителност биха могли да се досетят и да си ги държат в ръка близко до краката, като по този начин ще се компенсира място и най-важното неприятното изблъскване и ръчкане. Но не! На гърба и се правят, колкото се може повече движения, за да те по блъскат по-добре.
Другите пък, въпреки предостатъчния брой хипермаркети и пазари в Младост изпитват силно задоволство да напазаруват от Иван Вазов и да мъкнат със себе си обемисти пазарни чанти, които не изпускат и за секунда от очите и ръцете си.
Има хора за слизане? Чантата се вдига тежко от земята, бавно се сваля по стълбичките и се поставя точно на мястото, където би трябвало да стъпнеш по пътя си на слизане.
Какво толкова ценно се носи в тази чанти, че не може да бъде оставена за малко, докато се разминават хората – не ми е ясно.

Шум и миризма.
Учениците с изпълнени с хормони и кипяща енергия, която пръскат наоколо с тайфунова сила, крещят викат, блъскат се, обсъждат последните новини от деня, стараейки се да ги разберат в целия автобус.
Това че днес си имал тежък ден, крайния срок за довършване на проекта, боли те глава, имаш махмурлук, не си спал – няма значение, в градския транспорт ще се върнеш в голямото междучасие на училище. : - )
Възрастните хора пък имат специфична миризма, дори не съм сигурна след къпане дали изчезва?!

Седнали и прави.
Всички възрастни хора чувстват изключителното право всяко освободено място да е за тях, а в случай че липсват свободни места, то незабавно тази несправедливост трябва да бъде поправена. Случаи като – седналия пътник да е болен или изкарал тежка нощна смяна, а пътника в напреднала възраст да се е събудил току що и да е все още бодър; просто не съществуват в тяхното съзнание.
А има случаи, в които ти ставаш, за да освободиш място за някой възрастен човек, който виждаш, че има нужда да седне; а мястото бива заето от друг човек, не по предназначение; не са изключение в ежедневната ми практика. Лошото е, че намърдалия се на освободеното място пътник винаги те гледа убийствено и прави най-киселата си физиономия, когато му обясняваш, че в същност си освободил мястото за бабата с патериците.
Учениците, рядко са седнали, но пък седнат ли, забрави да освободят място за нуждаещите се. Използвайки често не нужна агресия, карайки се на по-възрастните, които очевидно имат нужда да отморят нозе.

За 1-2 спирки.
Тъй като и двете “гилдии” използват карти за градския, много често те се качват за 1 или 2 спирки.
Неприятното идва от там, че ако по даден маршрут пътуват 6 линии, от които 5 са празни, а една винаги препълнена, те ще се качат на първото дошло, за 1-2 спирки. Като се случва по този начин да не оставят място за хора, които искат да използват транспорта за доста по-голяма част от маршрута.
Да се чудиш на това как баби, които едва се движат с бастун успяват да сблъскат половин автобус, за да се наблъскат на последното стъпало.
(Когато е супер пълен автобуса, колкото и да ми се иска да стигна по-рано, винаги изчаквам следващия, а те не.)

Лаф на деня от градския транспорт:
“...и супер пиян в 3 часа през нощта, се качва в асансьора. Натиска 10 етаж и тръгва, но вместо на 10 етаж, асансьора го стоварва по средата межди 18ти и 19ти и нашия герой извадил мобилния си телефон звъннал и казал: “Има заседнал гражданин в асансьора, моли да го извадите.” И легнал да спи. Извадили го след няколко часа, ранобудни съседи...”

1 коментар:

аум каза...

Mnogo qka statiika.