Цък, цък, цък...

Обичам да решавам задачи и нямам предвид само математически такива.
Говоря за задачи и в смисълът им на проблеми.
Но бавно - така спокойно, нежно дори. Без излишен стрес и "хабене на нерви" (леле, а този израз колко много го мразя).
Без да бързам за крайния отговор, да съм спокойна.
Да имам ръководители, също така, които да ми помагат в случай на нужда, но не да ми дават готови несмилаеми отговори, а да ме насочват към личното им откриване.

Просто обичам да си цъкам по разни малки задачки, които правят света по интересен... :)