Пътуваш в така мразените от теб мархрутки. Слушаш:
- кое да е софийско радио
- коментари за футбол
- колко са жестоки, забавни, как са купонясвали, какво са пили, кого са чукали, с кого са се карали и т.н. "копелето" и "братото"
- важни телефонни разговори
- псувните на щофьора
- интригите около комшиите на Руми и Христина
- ...
Спиш безпокойно. Искаш да се прибереш у вас да си вземеш горещ душ, да хапнеш нещо и след това ... каквото предложи вечерта. Искаш да имаш легло, което да можеш да неречеш "мое". Неискаш да се притесняваш постоянно дали не безпокоиш някои от домакините ти. Просто искашмясто, в което официално да пребиваваш за повече от седмица...
Дразниш се:
- че живота то е неуреден
- на катастрофите и недобре справящите се шофьори по пътя
- на наглостта и тикането на пътниците
- на това, че нямаш устройство, на което да слушаш музика (понеже последното такова, ти го откраднаха в Плевен), за да не слушаш разговорите на пътниците
- че си на лекция по ТЕ и преподавателя просто си пее песента на лекцията, без възможност да си запишеш каквото и да било - смисъл няма...
- че неможеш да си намериш тихо местенце, което да наречеш дом и където малко да поучиш, понеже вече си трябва - да учиш
- и най-вече НА СЕБЕ СИ, защото ти сама си се докарала до това положение.
1 коментар:
...и никога повече:
* няма да живееш с хората, с които ти е било приятно на една ръка разстояние
* няма да имаш същата компания за чаят в 3 посреднощ
* няма да бъде същото ;(
Публикуване на коментар