След многото пропилени дни, след 24 часовият сън – започваш постепенно да се събуждаш... Това не си ти. Това е новата гъсеница преминаваща през метаморфозата. Дали ще станеш в последствие красива пеперуда или грозен бръмбар, зависи само от съня (мечтата) на какавидното състояние.
Пак спа, пак нищо не изпълни и пропиля, пропиля доста... Време... Живот... Всичко се изплъзва между пръстите ти. Отъждествявал ли си се с пясъчен часовник?! А дали ще се намери сила, която да те обърне да течеш във вярната посока?
Ставаш съвсем друга от детската си представа, може би е било грешно да мечтаеш толкова детайлно или си срещал с прекалено много разклонения на пътя, но ще изживееш/извървиш/ само този, който никога не си представял...
Само където това твоето/моето/ не е път, а падане бъз съпротива, но е падане в меките облаци на мечтите, докато не се размажеш в твърдата земя, като птичка с пречупени крила... Мазохистично – ти сам се осакатяваш...
Прибираш се смазан – от тежките събития на деня. Пускаш нетърпимо силно последното парче музика, което е завладяло страстите ти – искаш звука да те смаже! Потапяш се.
Отваряш бял лист и избълваш всичките си чувства към себе си на него – душевно повръщане?! Жалко, че не можеш да пренесеш и багажа си в него, цялото си съществуване... Да умреш на този бял лист да сложиш последната точка и това да бъде края – истинският край. Да не умира просто лирическото аз, да умира и реалният прототип с него. Искаш да убиеш човека в огледалото, но нямаш сили дори за това.
А шизофренията ти се радва – всичко се нарежда по плана. Планът на - ?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар