събота, август 26, 2006

От Хаоса до Реда (историята за IZaNaMI*)

"В онези прастари времена Небето и Земята не бяха още разделени, а елементите "ин" и "йо" бяха едно цяло. Те представляваха хаотична маса, която наподобяваше яйце с размити очертания и съдържаше зародиши.
По-чистата и по-благордно част се разстла тънко и така възникна Небето, а по-тежкият и по-грубият елемент се утаи и стана на Земя.
По-финният елемент се спояваше с лекота, втърдяването обаче на по-тежкия и грубия елемент протичаше тежко. За това първо се появи Небето, а едва след това - Земята. А после от тях се появиха божествените същества.
Те за това казват, че когато започнал да възниква светът, земната твърд, от която била направена сушата, плавала наоколо като риба, игриво мятаща се по повърхността на водата."
С тези думи започва "Нихонги".

* Само в много редки случаи можем въз основа на описанията в "свещените книги" "Коджики" и "Нихонги" да кажем как изглеждат шинтоистките божества. По принцип шинтоистките божества нямат точно определен външен вид, а изображенията, които могат да се срешнат в живописта или скулптурата, отразяват индивидуалните представи на отделните художници. Шинтоистките храмове по правило избягват пластичните изображения.

Според японската митология, Изанами е богиня на сътворението и смъртта, както и бивша съпруга на Изанаги.

Богинята на сътворението

Първите богове призовали две небесни създания към съществуване, мъжът Изанаги (Мъжът, който призовава) и жената Изанами (Жената, която призовава), като им възложили създаването на първата земя. За да им помогнат дарили Изанаги и Изанами с копие, украсено със скъпоценности., наречено Аменонухоко (Небесно Копие). Двете божества отишли след това на моста между Небето и Земята, Аманоукихаши (Небесният Плаващ Мост) и с копието разпенвали морето долу. Когато капки солена вода паднали от копието, те се превърнали в острова Оногоро (Самообразувалия се). Те се спуснали от Небесния мост и направили домът си на острова. Евентуално те поискали да бъдат бракосъчетани, за това изградили пилар, наречен Аменомихашира и около него построили дворец, наречен Яхиродоно (Стаята на осемте стъпки). Изанаги и Изанами заобиколили пиларът от противоположни посоки и като се срещнали от другата му страна Изанами казала своя поздрав първа. Изанаги помислил, че това не е правилният начин, но така или иначе бракосъчетанието било извършено. Но двамата младоженци в онзи малд все още свят не знаели по какъв начин да пристъпят към консумиране на брачния си съюз. Добре че видели една просветена в това отношение двойка птички и с присъщата на боговете съобразителност тутакси схванали каква е работата.

Имали две деца: Хируко (Детето на водата) и Авашима (Островът на балончетата), но били лошо направени и не се считали за божествени.

Сложили децата в лодка и ги пуснали по морето, след което запитали другите богове какво грешно са извършили. Те им отговорили, че мъжкото божество е трябвало първо да каже поздрав по време на брачната церемония. Така Изанаги и Изанами заобиколили пилара отново и този път Изанаги проговорил първи, когато се срещнали, така бракът им бил успешен.

От техният съюз се родил Охияшима или осемте велики острова на Японския архипелаг: Хоншоу, Шикоку, Кюшу, Садо, Оки, Ики, Цушима, Ошима. Хокайдо, Чишима и Окинава не са били част от Япония в древните времена.

Те създали още шест острова и много божества.

Изанами умира давайки живот на Кагучи или Хомосуби (Богът на Огъня). След това е погребана в планината Хайба на границата на старите провинции Изумо и Хоки, в наши дни Ясуи и Шимейнската префектура.

Изанаги толкова се ядосал от смъртта на съпругата си Изанами, че убил новороденото дете, от което се създали нови божества.

Богинята на смъртта

Изанаги оплаквал смъртта на Изанами и предприел пътуване до Йоли (Сенчестата Земя на Мъртвите). Той търсил Изанами и скоро я намерил. Отначало Изанаги не можел да я види, заради сенките, които закривали присъствието и. Въпреки това, той я помолил да се върне с него.

Изанами му казала, че е твърде късно. Тя вече била яла храната на подземния свят и станала част от земята на мъртвите. Не можела вече да се върне към живите.

Изанаги бил шокиран от тези новини, но отказал да последва желанието и да напусне тъмната прегръдка на Йоли.

Докато Изанами спяла, той взел гребенът, който държал дългата му коса и го запалил като факла. Под внезапния лъч светлина, той видял ужасният вид на някогашната красива и грациозна Изанами. Сега тя била гниеща плът с червеи и други отвратителни създания обезобразяващи тялото и.

Викайки силно Изанаги не можел повече да контролира страхът си и го ударил на бяг, искайки да се върне към живите и да изостави мъртвата си съпруга. Изанами се събудила пищейки от възмущение и тръгнала да го гони. Диви шикоме (сатанински жени) също преследвали Изанаги, инструктирани от Изанами да го върнат.

Изанаги се промъкнал бързо през изхода и бутнал гигантска скала на дупката на пещерата, която служела като вход за Йоми.

Изанами извикала иззад непроходимата барикада и казала на Изанаги, че ако я напусне сега, тя ще убива 1000 обитатели на живия свят всеки ден, а той яростно и отвърнал, че в този случай ще дава живот на 1500.

Историята има както силни паралели, така и значителни разлики с гръцките митове за Орфей и Евредика, както и мита за Персекона и Деметър; Майският мит за Итзамна и Иксчел; Акатско/Шумерският мит за спускането на Инанна в Подземния свят. А шкоме например е паралел към менадите, които Орфей разкъсал на парчета.

Няма коментари: