Tолкова дълго време се бавя с продължението на темата ми за Г. П. не защото няма какво повече да напиша по нея, а просто защото напоследък нямам време за писмено разказване на истории. И докато устата ми на работа не спира да разказва истории от близко и далеч, на читателите им бяха дадени 2-3 реда.
Дени.
Още от самото начало, когато реших да пиша за Големите П. за Дени ми “връхлетя”:
Дай му кутия светлосин Средец и нека палеца сочи небето – тогава мисля, че той е в най-добра кондиция за фантазия, нов опит, зареден с интересни истории и въобще...
С него често изпадаме в едно и също хм... хм.. просташко настроение, по цялата продължителност, на което вършим щуротии и се смеем неудържимо.
Разбира се може да бъде и сериозен, за мен леко аристократичен и в час с темата на момента (?!)...
Признавам го за най-големия войн на сивите-ежедневни проблеми и неприятности, които хич не липсват в битието му. Тактиката му, по мое наблюдение е да ги разкаже на бързо, често саркастично, и после просто да ги изхвърли от ситуацията да се усмихне и да се впусне в бурния танц на забавата.
Визията излязла от натуралната фантазия на създателя – натуралния шоколад на творческото – са му особено приятни и ето защо не бива да се изненадвате, че има силни интереси към фотография и рисуване.
Оставa уговорката, че има и още качества които притежава, но ето това са най-бързите връзки за ма` фриендо Дениславчоу ;).
Разбира се и – 50 лева за цигари*. Изразът, на който се смяхме доста често лятото, понякога смеха беше и леко тъжен, но все пак всичко мина ужасно добре, поне за един от петимата ;).
*Купихме си цигари за 50 лева на първият ден от ваканцията, които естествено не ни стигнаха и после си купувахме още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар