Творчество

Под името – нямаше как да не споделя, че се чудих дълго време още - преди - когато го прочетох за първи път дали това не е опит за изразяване на нови мисли с нелогични фрази, ужасно неправилен превод или някое ново изкуство, което не е достигнало до мен.

Попадна ми преди 3-4 години и бях озадачена къде е смисълът има ли въобще такъв и какъв е изводът. Вероятно е да съм го чела в не трезво състояние и да съм го запазила, за да опитам в чисто от алкохол съзнание да го прочета – не помня.

Но след развихрянето ми из архивите се оказа, че то оцеляло. Свило се между два изписани листа, стояло тихо на сухо и чакало. Чакало да го прибера – може би.

Реших да го напиша тук, някой може и да си го познае. А друг може и да ми каже кой ще я прибере – тази абстрактна гъба.

Та стига толкова интро, ето го и него – оцеляващия след безспирен дилейт – странния стих на неизвестния творец:
Загубена гъба в дъжда ще пораснеш
Сама без крила
Сама без капка топлина.
Загубена гъба сама ще пораснеш
Сама без сърце
Сама без криле
Зад които да сраснеш.
Загубена гъба сама ще останеш
Сама на полето
Без да те прибере...