Част от един японски мит

Ирацуко се отказал от трона, построил си дворец в Уджи и заживял в него. Принц Осасаги от палатите си в Нинава неуморно уговарял брат си да се съгласи най-сетне да бъде коронован. Пререканията продължили три години, ала и двамата братя били непреклонни.
Един ден някакъв рибар донесъл в Уджи кошница с риби като дан за владетеля си. Принц Ирацуко отказал да приеме дара и препратил рибаря в Нанива. Там пък принц Осасаги, от своя страна, го върнал обратно в Уджи. Рибата се развалила и започнала да мирише, затова рибарят я изхвърлил и хванал друга. Отново отишъл с нея в Уджи и отново бил изпратен в Нанива, а оттам - още веднъж в Уджи. Накрая му дошло до гуша и уморен от тежките пътувания напред-назад, седнал край пътя и заплакал. Това трогнало Ирацуко, който стигнал до извода, че заради упоритоста му страната остава без владетел. И той решил проблема веднъж завинаги - самоубил се, като поставил по този начин принц Осасаги пред свършен факт.
Неописуеми били отчаянието и мъката на Осасаги, когато научил за смъртта на брат си. Без да яде и пие, той бързо потеглил за УДжи. Като застанал над положеното в ковчег тяло на покойника (а вече били изминали три дни от смъртта му), той започнал да го упреква, горчиво и да го кори и дал воля на мъката си. Тогава покойникът възкръснал, седнал в ковчега и произнесъл цяло слово. В него обосновал правилноста на постъпката си. Накрая подарил на брат си една наложница с невиждана хубост, след което се наместил удобно и повторно умрял. Този път вече завинаги.