Приказка за Веселата старица с оризовите топчета

Отдавна отдавна живеела старица , която много обичала да се смее и да прави топчета от оризово брашно.

Един ден докато си правела топчетата едно от тях се изплъзнало от ръката и, търколило се на пода в малката и кухничка и изчезнало. Търсила следи старицата и съзряла дупка в пода. Напъхала си ръката с надеждата да улови топчето си, но пода се разтворил и тя пропаднала в него. Падала дълго, но не се наранила и когато усетила твърда земя под краката си, видяла че стои насред някакъв път. Заприличал и на пътя, който водел до къщурката и и се заозъртала със замръзнала усмивка. Под земята било толкова светло... като бял ден, но илюзията се създавала от огромните оризища, които се простирали от двете страни на пътя.

Хукнала по стръмнината му да си гони оризовото топче. Тичала викала му и не се спирала.

Не след дълго, край пътя веселата старица съзряла един каменен Физу и го попитала дали е виждал нейното оризово топче. Той отговорил, че го видял да се търкаля край него, но я предупредил да не продължава да тича по стръмния път, защото в края му след реката живеел злият Они , който похапвал хора.

Не го послушала старицата, разсмяла се и продължила да си гони топчето.

Така срещнала и втори и трети Физу, като последния я накарал да клекне до ръкава му, защото се задавал злият Они. Скрила се старицата, а Они се приближил и започнал да души във въздуха подозрително.

Усетил човешката миризма и запитал физу дали наблизо има човек. Физу излъгал, но Они се доверил на нюха си и настоятелно продължил да нюха наоколо.

Веселата старица не се сдържала и се измяла, а Они протегнал дългата си ръка и я измъкнал от скривалището и. Старицата продължила да се смее и разказала на Они за оризовото си топче. Размял се и той ... смеейки се и обещал, че ако отиде с него в къщата му и му готви, няма да и стори нищо лошо.

Смеели се и вървели... стигнали до една река , която ги деляла от дома, качили се в лодка и Они загребал към отсрещния бряг. Когато пристигнали той и показал голямата си къща и кухнята, където ще готви. Дал и една дървена лъжица , гърне с вода и едно оризово зърно и и казал да бърка с лъжицата зърното, докато се напълни гърнето с ориз. Процедурата траела само няколко минути и странната старица била доволна от леката работа. Минало така доста време. Веселата старица готвела с вълшебната лъжица, но и писнало и се затъжила за къщичката си и малката си кухня в която си правела оризовите топчета. И смеха и помръкнал...решила един ден да избяга. Издебнала момент в който Они не бил в къщата , грабнала вълшебната лъжица и право при реката в лодката.

Загребала смело и напреднала, но скоро Они се върнал, разбрал че готвачката я няма и хукнал да я гони. Видял я от брега как усилено гребе и започнал да пие речната вода. На помощ му се притекъл още един Они и двамата така загълтали, че скоро пресушили речното корито и лодката на старицата заседнала . Мигове по късно, когато вече били почти до нея, тя размахала дървената лъжица пред тях и лицето и се изкривило от смешни гримаси. Они избухнали в силен смях, но водата се изляла от гърлата им и напълнила отново речното корито. Старицата реагирала бързо и съвсем скоро била на отсрещния бряг. Веднъж стъпила на твърда земя, побягнала по пътя без да спира и да се обръща назад и скоро била пред къщурката си.

Отново заживяла щастливо и както преди продължила да прави любимите си оризови топчета, като за разнообразие си готвела с вълшебната лъжица.