Реших да напиша по една-две думи за най-големите ми приятели.
Идеята ми хрумна, докато си пуших спокойно цигара на терасата в офиса ни.
Благодарение на Големите П. съм се развила по някакъв начин в човешките взаимоотношения, приспособявам се към социума, който ме обгражда и надявам се, който сама избирам да е около мен...
Те не са прости типажи и няма как да са, все пак не ги викам като герои от последно прочетен роман, живите хора, винаги са по-сложни, въпреки че нерядко ги опростяваме, за да ни е по-лесно.
С беленчани се знаем отдавна и нямам как в малкия ни роден градец, всички се знаят по лице, а често и по име. Но случайно (ако вярваме в случайността на събитията) попаднах на един купон в легендарното ДНА и там се запознах с тях.
Беше весела вечер, сръбнахме по малко алкохол и си говорихме за големите неща на малките (по възраст) хора.
Минахме през много етапи и различни фактори-„дразночи” около нас, за да стигнем до днес, когато ме разбират и без да има нужда от много думи. Сега винаги мога да им се обадя за всичко и да разчитам на тях, като здрава скала зад гърба ми. Опираш се и си сигурен, че няма да паднеш.
Със софиянци се запознахме случайно (с горното уточнение отново написано в скоби). По забързаният начин на динамиката в големия град. Станахме комшии и често похапвахме вечер заедно. Отношенията ни един с друг се развиха бързо и едновременно. За да стигнат до днес, когато живеем в различни точки на най-големият град в България и се виждаме на някое кафе след работа (с изключение на командированите) или почивните дни да изпием по нещо със спиртно съдържание.
По разделихме се вече освен с разстоянието на местожителството и с теченията, в които ни въвлича живота, но все още можем да бъдем заедно и да ни е весело, да си кажем по някоя тайна на ухо в публичното пространство и да се чуем по телефона за половин минута здравословен смях. По-рано трябваше да уточня, че всъщност софиянци, съвсем не са от София-та а са от други места из китната ни държава, но аз вътрешно в себе си ги наричам така, за което до този момент те нямат представа.
Като се замисля, може да напиша подобен цикъл с постове и за Големите Г., това ще са хората, които в даден момент от съществуването ми са били достигнали състояние в отношенията си с мен близко до това на Големите П., но е последвало разочарование от едната или другата страна в бариерата общуване и всеки е поел своя ход в развитието.
Мога да напиша и един пост за Голямото С. И няколко за Големите Л. Също така четири-пет за Големите К. (колеги). Но само времето и желанието ще покаже какво може и какво се осъществява реално във виртуалното пространство.
1 коментар:
Браво! Нямам търпение...
МД (между другото)докато четях този пост и ми хрумна идеята че този цикъл от постове може малко да се систематизира.
Примерно можеш да почнеш като начало с големите А. (пр. А-лкохолици), после да пишеш за големите Б. (пр. Б-аровци)... или пък първо да почнеш с големите А. а след това с малките а :) Изборът е твой, но идеята е чудеска ;Д
Публикуване на коментар